Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение.
В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим.
Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра. Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана.
В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен. Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки. Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети. Отивам аз при Учителя, подава ми стол да седна, отвори уста и разказа думите на старите сестри, ама дума по дума, но не казва чие е това мнение. Човек незапознат с методите на Учителя и ако присъствува на един такъв разговор ще помисли, че всичко това, което Учителят изговаря е негово лично мнение. Аз изслушвам Учителя и следя внимателно, точно дума по дума, което ми се казва. Тогава се обръщам към него и казвам: „Ако, Учителю, вие поставите някой от тях на този мой изпит, ще издържат ли?" Учителят се усмихва: „Това им казвам на тях". Разговорът приключи. Този метод Учителят използваше поради това, че онези, които упрекваха го изнасят пред него, а тогава той го изнасяше пред онзи, комуто е отправено и изчакваше как ученика ще си реши изпита. Тогава той казваше, че той само предава тези думи и по този начин освобождава и двете страни както и себе си, ако задачата се разрешаваше от ученика, комуто бяха отправени тези чужди думи и клевети. Това бяха методи.
Друг един път направих качамак на Борис и в една чиния с качамака занесох на Учителя, а той ми каза: „Преди да дружиш с Борис, той дружеше със Сийка Динова". Гледам качамака в подноса, ръцете ми потреперват, гледам Учителя и се чудя защо като поднасям качамака той ми говори съвсем други неща. После се сещам, че качамака съм го правила не за Учителя, а за Борио, преминава някаква мисъл в мене и казвам: „Учителю, това те така мислят, нека остане за тяхна сметка, аз лично проверих и Борис не е дружил със Сийка". Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции.
Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих. Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато. Всяка среща с него бе моя опитност и етап от моята вътрешна работа. Когато си замина Учителят смятах, че гонението ще спре. То продължи, гонеха ме пак и то, защото в някои случаи изказвах мнение и не бях съгласна относно това, как някои гледат на Учението, на Школата на Учителя и на Изгрева. Когато се разруши Изгрева смятах, че ще престанат, но гоненията продължиха до днес. Бях гонена, хулена, чернена - точно се сбъднаха думите на Учителя. Тогава той ми каза, че трябва всичко с радост да изнеса. Ето, това не можах да изпълня - с радост да изнеса всички тези гонения. Е, това да ми е грехът.
Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори.
„Истинската обич е като видиш някого да изпиташ една вътрешна радост. Вие грешите като съдите по външните ми прояви към някого. Ти си вложила известен капитал и мислиш, че ще ти го задигна. Опитай и виж дали ще ти го задигна или ще ти го върна уголемен. Ти учи, остави на Господ да нареди останалите работи. Ти учи, не обръщай внимание на раната, която е отворена и не се бори със състоянието си - остави го тъй както си е.
Като си издържиш изпита ти после ще ми благодариш, че съм те накарал да го държиш. У децата не може да се говори за силни ученици, но за способни. Решете осем задачи, то за другите, две ние ще ви помогнем, ще ви ги решим. Но всичките не можем да ви ги решим.
Няма вече връщане, каквото и да правиш трябва да излезеш на другия бряг. Сега изнесете търпеливо и със смирение тези условия. По-сетне условията ще се изменят, ще дойдат по-добри. Сега не ви трябва любов, сега ви трябва щедрост, щедрост на всички ви. Аз не мога да престъпя Божествените закони и да ви дам повече от това, което иска Бог.
Ти сега се намираш в същото състояния, в каквото се намираше, когато най-напред дойде. Аз ти казвам: „Седни, моли се и учи. Надявай се на Господа. Той ще чуе молбата ти и ще ти помогне". Досега, че не си умряла или не си подлудяла, то е отговор на молитвите ти. Че се намираш в това положение, то е благодарение на молитвите ти. Ако не се молеше, щеше да е още по-лошо.
Като влезеш в духовния свят много противоречия ще ти се разяснят. Човек може да е равнодушен към радостите и скърбите, когато умре, но аз намирам по-хубаво от това да изпитва глад и жажда и търпеливо да понася страданията. Хубаво е ако ти вземеш кръста си и го носиш, но аз искам от тебе сега само да си издържиш изпита. Ако не издържиш изпита вашите ще обвинят учението. Ще кажат: „Всички все такива стават". За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил? Ако досега при всички доказателства не си повярвала, от сега нататък няма какво да ти доказвам. Вече нямам време да се занимавам с доказателства. Ти си въобразяваш, че съм те напуснал. Това е една илюзия у теб и с нея не трябва да се занимаваш. Това са роднински духове и духове на фамилия Русчеви и други, които са се отклонили и които ти внушават тези мисли. Те са временни състояния, които трябва да се издържат. Ще изгрее пак слънцето. А пък аз го наричам вашето състояние разглезеност, всички сте се разглезили.
Аз досега Любовта си още никого не съм я дал. Няма нито един, който да е достоен за моята любов. Любовта се изразява най-напред в дела, че после иде другото. Това, което гледате, това са материални отношения. Ти още гледаш, но не виждаш. Ти си станала положителна, с положително електричество и искаш от мен да бъда отрицателно зареден. Права си.
Блага дума е: „Учи, аз ще ти помагам". Ти си по-силна от животинските състояния и трябва да ги владееш. Божествено е да се ползва човек само от това, което се дава в беседите и Школите ми. Тези, които много дигат шум още не са най-добрите ученици. Има по-добри, които работят мълчаливо и си разрешават сами задачите."
