Димитър Грива бе композитор. Неговият път е много характерен. Път на изключителни извисявания на духа, и път на стремглаво спускане надолу. Аз бях свидетел и на едното, и на другото. Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие". И именно в тези възвишени негови моменти успях да работя с Димитър Грива и да запиша неговите спомени от времето на Учителя. Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе сътворил. Това беше около 1974 г. Още оттогава той бе документиран с магнетофонен запис, филм, снимки за следващите поколения.
Беше в изключително добри отношения с Борис Николов и Методи Константинов. Дори си спомням, през 1974 г. аз летувах с Борис Николов и Мария Тодорова на Рила, в местността Секирица. Бяха ни дошли на гости Димитър Грива, Мария Славова, Методи Константинов и Янка Попова. Разположихме се на поляните и какви разговори се водеха там? Аз носех камера и фотоапарат и успях да заснема част от този живот, който водеше това поколение. Те бяха единомишленици в дух и дело. Бяха съвременници от Школата на Учителя. Те не можаха да се ориентират в новата епоха: важи за всички, без изключение. И така направиха своите лични неблагополучия и всички се провалиха накрая.
Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане във Франция, да я запише в Монте Карло. Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми, характерни за българите. Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов. Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение. Грива раздал на всички оркестранти партитурите. Музикантите почват да просвирват материала, който за пръв път виждат. Някои от цигулките почват да просвирват отначало материала. Чувайки началните изпълнения на упражненията от Паневритмията, Петър Ганев се изненадва, става на крака и се оглежда, защото той не знае изобщо, че ще се записва Паневритмията. Грива махнал с ръка и казал: „Спокойно, спокойно, сядай и свири". Паневритмията се записва на „прима-виста". След това записът се поднася на няколко човека като документ. Дймитър Грива се разплаща и всеки един музикант, за едночасово изпълнение и изсвирване на „прима виста", е получил по тридесет лева. Това се равняваше на една четвърт от една лекарска заплата. На следващият ден Петър Ганев отнася тези тридесет лева, които е получил, на Борис Николов, връща ги и казва, че не желае да получи тази сума, понеже е свирил музика на Учителя. Единствени слушатели в залата са били Бо-рис Николов, Жечо Панайотов, Георги Томалевски и Нестор Илиев. Тази разработка на Димитър Грива не бе посрещната добре от останалите музиканти, без изключение. За тях тя беше много модерна и я отхвърлиха. Според музикантите от Школата на Учителя има правила, дадени от Учителя, които трябва да се спазват при разработка на Неговите песни, правила, които не ги е спазвал Димитър Грива поради това, че не ги е знаел. С една дума - при разработките на песните на Учителя и на Паневритмията трябва да се спазва класическата линия на музициране. А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "предкласика", какво значи "класика" и какво значи "посткласика". По-късно, работейки с Димитър Грива той заяви, че ако сега би записал Паневритмията, много неща би променил и би ги дал по друг начин. Това е естествено, защото вече е прослушал на магнетофонен запис своята хармонизация и знае много добре къде и какви корекции трябва да се направят. Не съм убеден, дали това той го коригира в своите партитури. По-късно той ги събра и ги подвърза. Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си. Най-интересното е, че след този запис на Паневритмията не се получи някакъв обрат в музикалния живот в онези години, когато всичко бе под възбрана и не бе позволено да се изнасят концерти с музика на Учителя. След това музикантите от Изгрева отхвърлиха разработката на Димитър Грива на Паневритмията и след като някои я слушаха, се отказаха от нея. Онези, които я финансираха, вече съжаляваха, че са дали пари. Получи се обратен ефект. Отначало Грива бе задоволен, но след като усети общата реакция, бе смутен и разколебан. Аз оцених по достойнство неговия опит, защото аз знаех и бях убеден, че никой от музикантите не е готов за работа по музика на Учителя. Правеха се опити, някои сполучливи, други не, но това беше в обсега на опитите. Музикантите бяха разединени. И не бяха подготвени за една такава работа.
След години Димитър Грива имаше идеята да направи един документален филм за Учителя, като изисква от мен да му съдействам със снимки. Аз отначало отказах. Той ме обвини, че не искам да му съдействам. Казах му, че това може да стане, само ако аз движа нещата. Той не се съгласи. Тогава аз му занесох снимков материал, разпределен по теми, само за работа. Казах му, че сега е времето да употреби направения магнетофонен запис на Паневритмията за озвучаване на документалния филм. Той имаше друга фикс-идея, която не можеше да се реализира. Чаках го една година. Отидох, прибрах си материалите и му казах: „Видя ли, убеди ли се, че не можа нищо да направиш. И то, само защото не ме послуша." Той мълчеше, кимна с глава и каза: „Убедих се".
Но аз не съм се отказал в никакъв случай. Аз търся и чакам да дойде човек, който да направи документален филм, като се използва направения запис на Паневритмията на Димитър Грива, като се приложи снимков материал. А сценарият на документалния филм е вече отпечатан и се намира в поредицата „Изгревът" от том I-ви до том IV-ти.Така че тази идея ще бъде реализирана след време от някой, който е запознат с томовете на „Изгрева" и ги приеме за достоверни.
Димитър Грива имаше разработки за хор на някои братски песни, но какво стана с тези разработки, днес никой нищо не знае. Ако беше ми ги предал, сега щеше да ги има. Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него.
Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело. Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра. Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор.
Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата. По-късно този материал бе предаден на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст. Материалът е готов за евентуална публикация. Чака времето си.
След като излезна том I на „Изгревът" през 1993 г. Димитър Грива реагира остро срещу тази книга, защото Мария Тодорова на стр. 225-228 бе разказала неща, които са верни, но които не изнасяха на Димитър Грива. Аз сега само давам някои обяснения. Но когато се говори за грешки и за провал, това трябва да се признае, за да не се подведат следващите поколения. А той това не го направи, а се обяви срещу книгата. След това последва, както винаги се случва в такъв случай, окончателният провал. Той започна да работи с Мария Майсторова и те издадоха с нея една книга „Страници из духовната биография на българите", в която е вместен материал от Словото на Учителя. Но те двамата си поставиха имената отгоре на книгата като автори. А те не са автори. Освен това към всяка глава те сложиха свои бележки и след това включваха материал от Словото на Учителя. В голямата си част този материал е преработен и редактиран, така че той не е оригинален. Като пример може да се посочи на стр. 14, където е поместено „Божието завещание", което е изцяло редактирано и променено. И така това не е оригинал. По такъв начин са работили в цялата книга. И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него, редактират го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо. А Учителят е строго забранил да се разбива Неговото Слово, от него да се вземат части, за да се съставят различни издания. Защо ли? Защото Божественият Дух се изявява по строго определено време и в строго обозначено място по начин, който е неповторим и неподражаем. Затова беседите на Учителя представляват Словото на Бога и то не може да се разбива на части и всеки да взема безразборно от него, за да скалъпва свои издания и да може накрая да си напише името си някой, като автор. Това е най-големият провал на Димитър Грива. Той бе документиран лично от него, книгата е издадена, а неговият живот протече по същия начин, както бе разказано за финала на тази книга.
Той се обяви срещу книгата „Изгревът", защото не можа да понесе несполуките и провала на своите фикс идеи. И сега аз трябва да го спасявам от краха му. След време трябва да публикувам неговите спомени, които заслужават адмирации и които бяха записани в онези периоди, когато той бе на Небето на своята творческа изява и бе извисен чрез дух в единомислие с онези, които бяха ученици в Школата на Учителя.
