66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
В един от разговорите край седемте рилски езера Учителят се изразява така: „Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача, като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи".
Горната мисъл на Учителя ме е занимавала години наред. Особено когато бях студент по философия. Много пъти в нашите частни разговори съм говорил с Учителя за издаването на едно съчинение, където да бъде изложено учението на Учителя в една достъпна форма, чрез която учението да бъде разбрано от всички обществени среди и категории съзнания. Учителят подкрепяше тази моя идея, като ме подканяше да събирам материали, но със самото отпечатване на такъв труд да изчаквам подходящи моменти. Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г. Учителят ме насочи да работя с брат Боян Боев. Тази мисъл на Учителя намери приложение най-напред в едно съчинение, което брат Боев състави от обилните материали, взети от беседите и от неговите частни разговори с Учителя, под заглавие „Учителят за образованието".
При издаването на това съчинение аз взех живо участие, даже по внушение на Учителя написах един предговор на книгата, в който Учителят също взе участие.
През 1924 г. Боян Боев беше дошъл за събора и макар че аз познавах неговите статии във „Всемирна летопис", но не го познавах лично. Запознах се с него и тогава Учителят ми обърна внимание, че в бъдеще ще работя с него. Боян беше събрал всички материали, които ги беше писал и бяха разхвърляни по различни списания, особено във „Всемирна летопис". Като ги събра аз видях, че от тях може да излезе едно крупно съчинение. Отидох при Учителя и Го помолих да ми съдейства. Той извика Боян и мен на един разговор. Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних.
После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура. Понеже това издателство нито форма може да предаде, нито да я отпечата както трябва, Учителят възложи на Неделчо Попов и на мен да я издадем и да намерим художник за корицата.
Учителят ме накара да напиша един предговор за тази книга. Сега искам да разкажа за този предговор. Спомням си, че една вечер отидох при Учителя да Му прочета предговора на книгата, която Той лично ме накара да напиша. Става въпрос за книгата „Учителят за образованието". След това ми каза: „Сега Аз ще ти диктувам началото на предговора. Ще пишеш туй, което Аз ти казвам." И наистина началото на предговора и принципните неща са даде-ни от Учителя, Те не са сложени в кавички като Негова реч, защото се случи следното. След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението". Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура.
Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници. Датата е 1 януари 1943 г., София. Тогаз бе диктуван от Учителя този предговор. Художникът на корицата не бе от нашите среди. Бе отвън и бе му платено. Тази книга премина между българския народ. На нея не бе определена цена. А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея. Тя бърже се разпродаде, понеже там са третирани въпросите за новото образование и новото възпитание. С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев.
Преди заминаването на Учителя от физическия свят, Той също така ме насочи да работя и с брат Борис Николов. Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество.
Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот.
Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен. Брат Боев също е мислил за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други. Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си тяло, да издадем подобно съчинение.
Външната обстановка бе такава, че трябваше да се работи под знака на мълчанието, иначе книгата нямаше да излезе. През време на бомбардировките над София ние отивахме и отсядахме с Учителя в малкия дом на Мария и Борис. Той ми даваше да разбера, че с тези хора имам да върша една важна работа. Значи това не е само един моментен акт. Но това е една подготовка от няколко години. Когато отивахме там, Той все мен викаше, за да Го придружавам. Беше създадена такава атмосфера, че с тези хора трябваше да работя. Когато с Боян Боев отидохме в Мърчаево и с Учителя споделихме наша-та идея, Той ни изслуша и каза: „Вие двамата тази книга не може да я издадете. Трябват ви още двама". Ние се спогледахме. Започнахме да изброяваме подред приятелите, които имаха перо на писатели. Учителят мълчи и не одобрява. След като изброихме всички, ние вдигнахме рамене безпомощни. Той само продума: „Рекох, повикайте Марийка и Борис!" Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя.
Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност.
Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения.
По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет. Тази идея беше внушена от брат Георги Томалевски. Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател. Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия.
Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет. Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква. Учителят по този случай каза: „Когато дойде Божественото, човек ще си бъде на мястото". Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен. Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо. А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика. Какъв е изводът? Не ви трябват никакви посредници между любовта и човека. За какво говори господин Дънов? Говори за Светата църква. Той не иска тя да бъде посредник между човешката душа и Бога. Той я отрича напълно".
Ето така този поп беше видял ролята на господин Дънов. Ето така той по един негативен път се ползва от Учението на Учителя. Всичко, което става днес, е плод на могъщата мисъл на Учителя. Тук не може да става въпрос за академия или институт. Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека".
На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят".
Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи.
Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология.
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички. Беше мек по характер и крайно общителен.
Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението.
Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит. Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил. Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е. в сряда, петък и неделя. По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г. милицията ги взе всички.
Сега ще слезнат много готови души от Невидимия свят и ще вземат в ръцете си цялото Учение. Слънчевите Деви ще слезнат от Нептун. Синовете на Мъдростта ще слезнат от Уран, а Синовете на Истината от Плутон. Ние нямаме представа от нашата Слънчева система. Ние смятаме, че както живота на земята е изразен, по същия начин трябва да е изразен и живота на другите планети. Това не е така. В природата също има закони, които не са вечни. Има някои, които важат тук, но в други системи не важат. Има определен план на Небето и има същества, които го направляват. Учителят предава един пример как един човек убеждава един турчин в християнството. Този турчин възприел някои положителни страни от християнството. Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името на Христа, то този, който му проповядвал помислил, че турчинът ще се откаже. Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико".
Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива. Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение."
Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят.
Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача. Един пример, който ще подчертае същата мисъл, е следният. Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя.
Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
