СКАНИРАНИ ДОКУМЕНТИ
от Вергилий Николов Кръстев
живущ на ул. „Васил Друмев” №1. ап. 16, лична карта №162062038, издадена на
04.09.2000 г. от V управление на МВР - София
ЕГН: 3803216765, дом. тел.: 02/ 9-44-79-53
Господин Директор при архив МВР - София,
I. ВЪВЕДЕНИЕ
1. Аз съм изследовател на Учението на Петър Дънов от цели 50 човешки години.
2. Всичко, което съм изследвал по документи и главно чрез спомените на последователите на Учителя Дънов, са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее”.
До края на 2015 г. са публикувани 31 тома от порядъка на 900 страници, плюс снимков материал - към всеки том към 60-100 снимки.
3. Едновременно с това провеждам концерт-рецитали, в които са включени спомени с последователи на Учителя Дънов, придружени с Негови песни.
От 2001 г. до края на 2015 г. са проведени и осъществени 60 концерт-рецитала: I част от един час и II част от 1 мас. Всичко - 2 часа.
Всички тези концерт-рецитали са качени на интернет-страница: http://www.izgrevat.com и са достъпни и безплатни за всеки, който се интересува от това Учение.
4. Към всеки концерт-рецитал се представя изложба от снимки към сценария. Те са голям формат - 35/40 см., които са залепени на картони - 100/70 см., по 4 снимки на картон.
5. Ползвал съм няколко пъти Държавен архив при МВР, като съм отбелязал и благодарността си за това в „Изгревът", том XXI (21), с. 995, която ще приложа накрая за доказателство.
6. Целта на моята молба към Вас е да ми се даде разрешение за достъп на архива на лицето Йордан Жечев Андреев, чийто материали са взети при обиск от дома му от служители на МВР.
Това е една много поучителна история, която трябва да Ви опиша, за да ви накара и убеди за Вашето разрешение за достъпа към този архив. Аз имам доказателства, че той трябва да е под Вашето подчинение.
Затова ми е необходимо Вашето разрешение.
II. ИЗЛОЖЕНИЕ
7. Случката е следната:
Йордан Андреев (Аню) започва да описва спомените си за Любомир Лулчев, понеже е бил негово доверено лице. Това се разчуло навсякъде. Тогава се явява и приближава към него един художник и поискал да дружи с него. Йордан Андреев го предупредил: „Аз знам, че ти си изпратен от МВР да ме следиш. Но внимавай, че това тук са окултни закони, и при нарушението им се заплаща с живот, чрез смърт!” Художникът кимва с глава, че е разбрал всичко.
8. След завършването на спомените си, веднага идват служители на МВР, прави му се обиск и му прибират всичко, както и онова, което е написал в I. II и III част.
След известно време идва същия художник и му казва: „Аз съм болен от рак и лекарите ми дават най-много 6 месеца живот! Аз бях изпратен от МВР да те следя и аз те предадох! Сега аз много съжалявам за всичко това, което се случи с теб!”
Тогава Йордан Андреев му казва: ..Аз те предупредих, че при нарушение на окултните закони се наказва и заплаща чрез живот! А ти имаше друга съдба, но пропиля всичко!"
Това е историята, която е точна и вярна. Тя не е измислена, но съм я чул лично и съм я проверил.
9. За живота на Любомир Лулчев съм публикувал в „Изгревът”, том XX (20) в 1043 страници, плюс 80 снимки.
Също и в „Изгревът”, том XXI (21) - от 999 страници, плюс 80 снимки.
Това е едно доказателство за едно много дълго проучване от моя страна.
И е описано много точно, без преувеличения и без измислени лица и събития И с документация!
III. В КАКВО СЕ СЪСТОИ МОЯТА МОЛБА?
10. Да се провери дали тези материали на Йордан Андреев, иззети при обиска, се намират във Вашия архив.
11. Да бъда допуснат да го прегледам, да извадя на ксерокс някои материали, снимки и други неща по моя преценка.
12. Йордан Андреев е написал своите спомени в три части. I и II част ми бяха предадени от негови близки.
I част са 211 страници. II част са 465 страници, III част - липсва. Тя е при Вас.
Затова моля да ми бъде разрешено да се извади на ксерокс, за да мога да ги публикувам в един том от „Изгревът”.
През 1981 г. той боледува и след това е починал.
13. Това ще бъде една много важна публикация за онези личности, които са взели голямо участие в политическия живот на България в онези години преди 9.IX. 1944 г. Към този момент тези събития не са известни, но те днес се повтарят в строга последователност - за всеобща изненада!
Но аз не съм изненадан, понеже съм запознат с тях.
14. Към настоящият момент, в разстояние на 25 години - (от 1990-2015 г.), аз нямам нито едно изречение написано в някой вестник, нямам нито една минута изказване по радио, и нито една минута интервю по телевизията.
Причината? - Не искат да ме има! Но мен ме има, чрез 31 тома на „Изгревът”, 60 концерт-рецитала, качени на интернет-страница: itip.-//wwwJzg'evatcom
За сега съм още жив!
15. За сега сме още живи! И още можем. Затова побързайте да ми дадете Вашето разрешение по моята молба, защото ние не сме безсмъртни.
Безсмъртни са само идеите, които проповядваме и изнасяме. И живеем чрез тях.
16. Ако Вие решите в моя полза настоящата ми молба, то уведомете ме чрез Вашите служители на домашен телефон в София: 02/9-44-79-53.
17. Ако Вие не удовлетворите моята молба, то нека Вашите служители да ме уведомят на същия домашен телефон.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ
18. Като приложение Ви представям на ксерокс-копие на една снимка -последователи на Любомир Лулчев, които са всички с леви убеждения, дори и комунисти, направена през 1938 г.
Ето кои са лицата в тази снимка:
1. Седнал отляво е Ангел Иванов - певец и писател
2. Над него, застанал прав е Тодор Рунев - комунист и баща на Ани Крулева. Имала е хубав, красив баща!
3. Тодор Маринчевски - оперен певец
4. Йордан Жечев Андреев - застанал прав
5. Александър Гицов - в дясно седнал - комунист, адвокат и журналист
19. Публикувам от „Изгревът”, том XXI (21), от с. 995 от 18 май 2005 г. в точка 22, моята благодарност, както следва:
22. Благодаря на служителите на архива на МВР и на оня, който разреши с подписа си да бъда допуснат до материала за Любомир Лулчев!
За да се доближа до този архив, аз цели 3 месеца се подготвям и трансформирам съзнанието си за тази институция. Иначе нямаше да ме допуснат. А как издържат тези служители в този архив, е цяло чудо! Аз оценявам много високо -ази институция и онези, които работят в нея! За всяко място, трябва да има способни и подготвени хора и да изпълняват дълга си. Затова аз, Вергилий, им благодаря за всичко! И да знаете, че аз имам още работа в този архив.
Засега - точка.
17-19 ч„ 18 май 2005 г., София
20. Надявам се, че не съм Ви загубил времето с моята голяма молба, защото бе необходимо да бъдете уведомен точно и подробно, за да няма странични тълкуватели. Аз съм изследователят. А другите са коментатори върху неща, които не познават!
снимка 1
снимка 2
