115. КАК СЛАБИТЕ И РОБИТЕ ПОБЕДИХА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Зеленикавите очи на евреина вече светнаха, тичаха като гладни зверчета в клетка около орбитите си! Той светкавично погледна и заговори, въпреки чувството си да мълчи:
- Господин подполковник, необясним остава въпросът от Ницшево гледище: по какво чудо на съдбата или някакъв „закон”, неизвестен нито на Ницше, нито на Вас победиха слабите, болните, робите, тези, които нямаха никакво оръжие, нямаха никаква власт, нямаха болшинство и бяха незначителен процент от населението на Римската империя? Това, господин подполковник е един парадокс!
И нещо още по-важно, ето тяхната победа се крепи вече 2 000 години! Те извършиха велики дела на духа, несравнено по-мощни и по-значителни от предходните исторически периоди! И питам Ви, щом като тъй наречените слаби победиха силните, което е неоспорим факт, който Ницше по най-убедителен начин ни доказва, били ли са те наистина слаби, как е възможно слабите да победят силните? Не може ли да се предположи, че тези, които са парадирали със силата са били слабите, а тези, които всички са мислили за слаби, са били истински силните? Помислете по този въпрос, погледнете от това гледище „Антихриста”. Аз играя с открити карти. Казвам Ви направо, тук ще Ви атакувам и още сега съм спечелил сражението.
Друго нещо ще Ви забележа - Вие сте малко осведомен, да не кажа никак, или да смекча малко - осведомен сте едностранчиво по чисто военните въпроси, по отношение на Богомилското учение и падането на България под турско робство.
Вие пропущате разгулния живот на духовенството, на болярите, мизерията на народа, за които презвитер Козма говори! Вие нищо не сте чели върху изследванията на западните учени върху Богомилството! Вашите знания се простират само до източниците от българските доморасли късогледи, едностранчиви и крайно тенденциозни историци.
Христов замахна с ръка като че със сабя, искаше веднага да отговори, но беше изпреварен от звънкия медно-магнетичен глас на момичето:
- Но брат - обърна се то към евреина, без да поглежда Христов -ти като почнеш, държиш цели тиради, като че само ти си тука! Ти нали сам много пъти си казвал: „Когато сме при Учителя, трябва да оставим да говори Учителят.” Това което знаем и без това си знаем, но да чуем какво ще ни каже Учителят!...
Евреинът сконфузено млъкна. Не заговори и Христов, може би защото момичето направи тази забележка, а може би и защото не искаше да си издава козовете, с които щеше да си послужи в предстоящия диспут. Предложението на момичето, му дойде като избавление.
