Изгревът..., т. 4, с. 417-418.
ПОГЛЕДЪТ НА МЪДРЕЦА
Методи Константинов
....През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашия събор, в който взомат учяастие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен по искане на ръководителите от министър-председателят на България.
Сутринта в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул. "Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти по средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се излиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах. Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. "Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дона на министър-председателя.
И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минуто, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна.
Флуидът, с който ме изпрати Учителя беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме попита какво желая. Аз му казах следните думи: "Г-н министре-председателю, днес е нашия съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне. По чия заповед става това., на нас не ни е известно." Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари....
