5.2. ТРИТЕ ЧУДЕСА С БОРИС
Но причината, за да бъда приет, беше следната. Борис Николов беше опериран от язва на стомаха още когато е бил в затвора. Стомахът му беше изрязан, и той носеше последствията на това изрязване - изрязване на спуканата язва. А между другото, в медицината е отбелязано един синдром с всички последствия за онези болни, които са преживяли една операция - изрязване на стомаха. Та това нещо аз тогава го знаех, но за да му помогна, аз си купих една подходяща книжка медицинска. И след като я разгледах и проучих, аз я донесох и им я показах, и нагледно показах статистиката на стотици болни, които са преминали през тази стомашна операция. И какъв беше извода? Извода беше този, че ако Борис е жив, това е цяло чудо за него! Че, ако днес - по онова време, той е работоспособен физически, това е също второ чудо! Че, ако може да работи умствено и духовно - това е трето чудо! И така аз показвах, аз цитирах от тази книжка и доказвах, че той с този изрязан стомах, че може да работи, да се движи, да мисли и да се занимава с ежедневните неща, които му разказваха т.н. приятели.
Това беше едно библейско чудо! Защото онези, които бяха претърпели тази операция, обикновено се цитираше в тази книжка, че 75% от тях отпадат физически, умствено и психически. По простата причина, че те не можеха и нямаха условия да обработват храната, която поемаха в стомаха, защото стомаха го нямаше. И в такъв случай се прилагаше едно лечение, което се казваше „заместително" лечение, като му се даваха онези ензими, които се произвеждаха от стомашната лигавица, и която в момента беше изрязана, и я нямаше. И тогава аз изписвах прахчета с пепсин, който беше на прах, изписвах и медицинска солна киселина, и едни хапчета на една германска фирма, която се казваше „Мезим форте", включваща в тех ензими, чрез които трябваше да се разграждат мазнини, белтъци и въглехидрати. Та това беше едно заместително лечение за всички онези, които имаха т.н. стомашна операция от язва. Тя има своя медицинска терминология, но аз тук нарочно не я употребявам, за да бъда по-добре разбран. И аз тогава започнах да ги нося. Обаче, Борис се дръпна и казва: „Не искам да пия неща, подготвени от животни." Защото пепсина се подготвяше от стомашната лигавица на животни. „Мезим форте", който беше съставен от ензими, също се подготвяше от лигавицата на животни. Но тогава Мария скочи и го накара да ги взима. Но той се дърпаше. Тя скачаше и му казва: „Я не бъди фанатик! Помниш ли какво ми каза Учителят на времето, когато аз го питах, и Той ми каза, че мога да се лекувам с всичко, което се намира отвън, и което може да ми помогне." Борис това нещо го знаеше, и Мария го знаеше. И Борис отстъпи, а тя тогава отиваше да се помоли в своята стая, че все пак е успяла да победи и да убеди. Така, че тя имаше отношение както към съвременната медицина, така и към природолечението, което тя употребяваше. Така, че Борис отстъпи и аз като лекар можех спокойно да предоставям много неща, защото по онова време тези наглед прости лекарства ги нямаше, и ги нямаше по аптеките. А аз като лекар ги взимах и си ги заплащах от аптеката, която беше към моята болница, или пък ги взимах от познати аптекари.
Така, че той започна да ги поема, почувства подобрение, усети че има подобрение и ги приемаше спокойно. По-късно той си набави лютеница, слагаше в нея малко вино и оцет, и така взимаше от време на време с една супена лъжица, и глътваше по някоя супена лъжица. Или пък взимаше хляб, натопваше го и след това го поемаше. Така, че с това нещо той си подпомагаше храносмилането. Но Борис не обичаше да взима редовно тези неща. Аз бях поел задължението да ги нося, да им ги давам, защото трудно се намираха. Намирах ги с голяма мъка. Когато аз ги отнасях на Мария и й ги предавах, тя се радваше като дете. След това тя ги слагаше на едно специално място и след това изваждаше по едно хапче, по едно прахче и го гонеше, за да му ги даде. Той се по начало противопоставяше на това, но накрая беше принуден да изпие това, което му се поднасяше. Аз се правех, че не виждам всичко това, че не виждам грижата, която Мария му предоставяше, и че без нея той не би могъл да оживее и един ден. Впоследствие той разбра и оцени, че това беше нужно, защото имаше подобрение. Така че той беше и хипотоник - с ниско кръвно налягане.
