Има едно голямо Знание - велико, най-важно, първостепенно Знание, без което ти все още не можеш да бъдеш наречен истински човек; без което ти все още не можеш да се считаш за пробуден човек; без което ти все още си спящ човек - сляп за истината. Това е знанието за Себе си - да познаеш Себе си, което значи да познаеш твоето истинско „Аз", - да познаеш Бога в себе си, да се познаеш като частица от Бога; да се познаеш като Любов - частица от Неговата Любов.
Да се познаеш като частица от Неговата Мъдрост, да се познаеш като частица от Неговия Живот.
Защото туй, което в твоя обикновен, всекидневен живот мисли, чувствува, действува в теб, това повърхностно съзнание, този повърхностен живот, това повърхностно, всекидневно „аз", което е склонно да греши, което е способно да се заблуждава, да се отклонява, което е пълно с недостатъци, пороци, слабости, което се изразява в един несъвършен, неорганизиран, недисциплиниран духовно живот, - живот свързан със и зависещ от физическото, телесното, животинското в теб - това не си още самият ти, то не е още твоето истинско „Аз". Ти, самият ти, твоето истинско, вътрешно, дълбоко скрито Божествено „Аз" е нещо безкрайно по-могъщо, нещо безкрайно велико.
Преди да си познал Вселената, преди да си познал Безкрайността, и именно за да можеш наистина да ги познаеш и разбереш, да можеш да се свържеш реално, непосредствено, съзнателно с тях, ти първом трябва да познаеш себе си.
Защото ти си микрокосмос - умален образ на Безкрайността, на Вселената, всичкото й величие и чудеса.
И защото само великият Ключ на аналогията, на подобието, ще ти даде достъп в Храма на истинското, на великото Знание: „Каквото Горе, така и долу": както малкото, така и Голямото, както микроскопичното, така и Безграничното, както атома, така и космоса, както човека, така и Бог: микрокосмос и Макрокосмос. „Познай себе си!"
Познай себе си като миниатюрен, микроскопичен образ на безкрайната Вселена, съдържащ всичко, което съдържа тя. Познай себе си като зародиш, носещ в себе си потенциала на безкрайно развитие, безкрайно усъвършенствуване, безкрайно величие, могъщество, красота, слава. Познай себе си като любов: като частица от великата, безграничната Божия Любов. Познай себе си като дете на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога Познай себе си като Безкрайност, като Безсмъртие, като Вечност: познай себе си като частица от Бога - познай себе си като Дух!...
Какво струват всички други знания, всички земни знания, пред себепознаването, пред познаването на своето истинско „Аз"? Пред осъзнаването на своята безкрайност, на своето безсмъртие? И колко много знаем ний, хората, за всичко, което е около нас, а сами себе си не познаваме!
Химия, физика, математика, кибернетика, радиоастрономия, бионика - толкова много знаем ний, а доколко познаваме себе си? Нима анатомията, физиологията, ще ни дадат пълно познание за човека?
И то така както ги изучаваме, без да имаме предвид връзката, съответствието, които съществуват между човешкия организъм и Безкрайността, между всеки орган на човешкото тяло и съответните органи на Вселената?
Нека отправим поглед към себе си - към истинското, скритото, към съкровеното, свещеното, безсмъртното, безкрайно великото в нас, без чието познаване е все едно, че нищо не знаем за себе си.
Какво сме наистина ний, хората, какво е човекът? Човекът е ключ на Вселената.
Само през човека, чрез истинско познаване на човека, може да се мине към истинско познаване на Вселената, на Космоса.
„Адам Кадмон" - „Вселенският Човек" - с този кабалистичен израз са означавали в Древността името на безграничната Вселена. „Вселенският Човек" - Човекът - Вселена и Вселената – Човек - именно човек, а не нещо друго...
Защото устройството, в основните си черти, е едно и също. „Както Горе, така и долу" - основният принцип на Херметизма. Като истински син на Бога, човекът носи в себе си, в своята душа. потенциала на безграничното Божие величие, на Безкрайността. Както всяко семе носи в себе си образа и възможностите на цялото растение. Както всеки син носи образа, потенциала на своя баща. Това не е теория, а факт - реалност в природата, в живота. Синът, детето, носи в себе си, непроявени още, всички възможности на своя Баща.
Човекът е син на Бога, непроявен Бог, латентна, непроявена още Безкрайност...
Това си именно ти - човека, семето, зародиша, потенциала на Безкрайността.
Това си именно ти - малък, микроскопичен образ на голямата, на безграничната Вселена.
Това си именно ти - малка искра от Божествения Пламък, съдържаща всичко.
Безсмъртна искра от безграничната Любов на Бога. Това си ти - като Безкрайност, като Вечност, надарен с безсмъртие надарен със заложбите, с възможностите за безкрайно развитие, за безкрайно растене, безкрайно усъвършенствуване; надарен с възможностите - в милионите, в милиардите векове на Бъдещето, да се превърнеш в Слънце, да създаваш цели Вселени...
Вечно да вървиш все по-нагоре и по-нагоре в Безкрая. Във все по-голяма красота, величие, могъщество, слава, вечно да се стремиш към съвършенството на Бога, твоя Отец. Защото от Безсмъртието си роден, и към безсмъртието отиваш. Защото от Безкрайността си роден, и към Безкрайността отиваш. Защото си син на Бога, и към Бога отиваш! А истинският, верният път към Бога е: преди всичко - смирение!
„Познай себе си!"
Познай себе си като Дух - като син на Бога. Познай себе си като образ на цялата безгранична Вселена. Познай себе си като същност - частица от същността на Бога: Познай себе си като Любов!
