НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

4.4. Учителят.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ ТОМ 30
Алтернативен линк

4.4. УЧИТЕЛЯТ


Петровден - 12 юли, 1964 г.
Сто години от идването на Учителя на земята


Учителят дойде от небесата
за да сложи началото
за реализиране Учението на Христа,
тука, на земята.

Учителю!
Прости, че с мойте слаби думи,
със бедния мой език,
със моето несъвършено слово,
си позволявам скромна песен да ти изпея.


Учителю!
Прости, че аз, недостойният, слабият човек,
който не смее ученик твой да се нарече,
се осмелявам за твоето величие,
за твоята Любов и Мъдрост да говоря.


Учителю!
Прости, че искам да разкажа
на тези, които не са те видели,
туй малкото, което бедната моя душа, което слабите ми очи,
което ограниченият ми ум
от безграничното ти величие и красота
са доловили!


Учителю велик!
На слънцето, в горещо пладне,
човешките очи да издържат не са способни.
И ако можехме ний
твоето истинско величие и красота
да съзрем за миг;
ако те видехме във блясъка
на пълната ти светлина,
на пълното ти величие и слава,
в праха ний мигом бихме паднали:
очите ни, тялото ни, несъвършенството наше,
не биха издържали блясъка на твойта светлина!


Учителю велик!
Дух мощен, Любов безгранична,
Мъдрост съвършена!
Безкрайно малък се направи Ти за нас;
От небесата при нас тук, долу, слезе;
смали се, ограничи се, смири се,
в човешка форма се яви за нас, пред нас.
На нас подобен стана: в ада земен слезе
- към светлината, към небето
душите ни да изведеш!

Учителю велик!
Като човек, в човешка форма, те видяхме.
Като с човек със теб говорехме.
Като човек със нас се движеше;
приемаше ни, ръкуваше се с нас,
изслушваше ни, съветваше ни.
По планините ни водеше.
От Мусала със Тебе слънцето посрещахме.
Тайните на Вселената,
Мъдростта и Любовта на Бога,
великите Закони на живота,
на човешки език пред нас разкриваше.
Като човек, в Беседите си,
пред нас заставаше,
в човешко слово Словото на Бога обличаше.
Като човек пред нас, пред целия наш народ,
пред целия човешки род, застана!


Учителю велик!
Затуй те не видяхме!
Затуй те не познахме!
Затуй те не оценихме, не разбрахме!
Защото малък, скромен, ограничен,
в човешка форма,
като един от нас, пред нас застана.
Защото с прости, обикновени човешки слова
Ти величието на Бога изрази.
Защото в мантия царска, патриаршеска,
не се облече.
Защото с чудеса тълпите не привлече.
Защото обграден от сомн ангели
пред нас не застана.
Защото скромно и тихо, без излишен шум,
Великото Дело понесе,
и на плащите си до края славен го изнесе!
Затуй Учителю велик,
и най-достойните твои ученици,
и най-добрите ти помощници,
и най-доверените твои близки,
във твоя земен живот,
тук, при хората, при нас,
само една нищожна част от твоето величие видяха
само една безкрайно малка част
от твоята светлина възприеха;
само безкрайно малка капчица от твоята сила,
от твоята любов и твоята мъдрост
в душите си и сърцата си приеха.


И тези малки капчици
от твоето величие и слава,
от твоята любов и мъдрост,
за нас, за тези, които чуха твоя глас,
за тез, които се откликнаха на твоя зов,
за тез, които тръгнаха след Тебе,
са океан от Светлина,
са океан от Сила и Живот,
са океан от Мъдрост и Любов,
сравнени с жалката човешка мъдрост,
сравнени с умуванията на света,
сравнени с лутаниците на величията земни.


Не може мравката да види слона.
Не може нищожното да обгърне Безграничното.
Не може човешкото да разбере Божественото.
Ний виждаме само слаби отблясъци,
ний виждаме само отражения на отраженията:
като през тясна пролука,
ний виждаме само нищожни частици
от величието и славата на Бога.


Така, в смирената човешка форма,
която Великият Учител прие,
с която слезе Той тук, при нас, на земята,
ние не можахме, ние не успяхме,
ние не знаехме да проникнем:
да видим туй, което зад нея стои.
Мощното Слънце не ни ослепи,
защото се приспособи за нашия живот,
за нашите очи.


Величето на Учителя не можахме
и не можем да обгърнем!
Величието на Учителя не можем да познаем!
Величието на Учителя не можем да оценим!
Днес за туй ний сме още неспособни.
Днес за туй ний сме още недостойни.
Безкрайната Мъдрост, безкрайната Любов,
безкрайното величие и мощ на Учителя,
във тяхната пълнота,
за нас са още недостъпни!
По двадесет, тридесет, четиридесет години
вървяхме след Учителя,
учихме се от неговото Слово,
пяхме неговите песни,
изпълнявахме неговите нареждания,
изповядвахме неговото Учение,
но още не сме го познали,
още не сме го напълно разбрали,
още не сме го напълно оценили.


Не за укор, не за осъждане,
не за самоосъждане и самоунижение,
не със съжаление се казват тия думи!
Не!

Великото е непостижимо!
Безкрайното е необхватно!
Бездната на Божията Любов и Мъдрост,
която в Словото си, в Беседите,
Учителят пред нас, пред бъдното човечество,
пред бъдните хилядолетия, разкрива,
не може в един кратък човешки живот
да се обгърне.
Не може в един човешки живот да се проникне,
да се разбере, да се усвои.


Ний всички, които слушахме Учителя,
които четохме, четем и се възхищаваме
от неговото Слово;
които сме свързали завинаги душите си
с неговото Учение,
с неговото велико Дело,
ний всички усвояваме, възприемаме
само отделни малки зрънца
от Великия Хамбар на Божественото Слово,
което Учителят донесе тука, на земята:
велико благословение за всяка човешка душа,
за цялото човечество,
днес, утре и завинаги,
докато човек съществува на земята.


Защото въпросът не е само в четенето,
в слушането и „разбирането" на Беседите.
Още по-малко той е в четенето на молитви,
в изпълнението на правила и наредби.
Всичко това си има своето място,
своя голям смисъл. То е необходимо.
Обаче нещата се разбират истински
само когато непосредствено се изживеят.
Теоретичните истини не са истини.
Само когато се изживеят,
само когато се опитат в живота,
те стават живи истини за нас.
Само когато Учението на Учителя се живее,
и доколкото се живее,
само дотолкова се то усвоява и истински разбира.
А това е дълъг, безкрайно дълъг процес!
Нека никой от нас не си въобразява,
че е усвоил напълно Учението на Учителя!
По четиридесет, петдесет години слушаме,
четем Беседите на Учителя,
правим усилия да вървим по Пътя,
посочен ни от Него,
и всеки ден, всеки месец, всяка година,
при всяко ново четене,
при всяко препрочитане,
откриваме все нова и нова светлина в Беседите,
откриваме все повече и повече мъдрост:
пред духовния ни взор се разкриват неща,
които преди месец, преди година, две,
във същия текст, в същата беседа,
не сме видяли, не сме разбрали:
не сме били готови да ги разберем!
Не сме били способни да ги видим!


Това е велик процес!
Това е безкраен процес!
Това са необятни глъбини!
Това са възможности, пред каквито
човечеството до днес не е заставало:
колкото повече ние растем,
толкова повече растат и Беседите с нас, за нас.
Велик, вечен, непреривен процес!
Неизчерпаема, необятна бездна
на Божията Мъдрост!
Защото така е било до днес,
така ще бъде и занапред,
така ще бъде завинаги:
със Словото ний живеем,
и със Словото непрестанно растем!
Днес разбираме повече от вчера.
Утре ще разбираме повече от днес.
Разширение на съзнанието!
Основен белег на движението напред,
основен белег на човешката еволюция.


И все по-напред и по-напред!
И все по-нагоре и по-нагоре!
И все по-всестранно ще обгръщаме,
ще проникваме в духа на Учението.
Това е присъща, безценна опитност
на всеки един от нас.
На всеки, който живее с Учительовото Слово,
на всеки, който е имал и има
великото, несравнимо щастие
да черпи светлина от великия Извор!


Ние не си въобразяваме
и всеки един от нас, който трезво разсъждава,
няма никога да си въобрази,
че в този ни кратък земен живот
ще можем да изчерпим,
да усвоим напълно съкровищата на Учението,
да проникнем до глъбините на неговата Мъдрост.
Ний много добре знаем, че до края,
до последния час на този ни земен живот,
ще се учим непрекъснато от Учителя,
от неговото велико Слово;
че във следващият ни живот, тук, на земята,
ще продължим да се учим от Него,
да проникваме все по-дълбоко в Учението.
Че много, много животи ни са нужни за това.
Че до края на пребиваването ни тук, на земята,
ще продължаваме да се учим,
да откриваме нови за нас,
велики истини във неговото Слово;
ще продължаваме все по-добре,
все по-правилно да го разбираме,
да го оценяваме, да го живеем!


Безкраен процес!
Безкрайно величие!
Безкрайно усъвършенствуване!
Безкрайно самоизграждане!
Безкрайна Мъдрост, безкрайна Любов!
Безкрайна светлина, безкрайна красота!
Това е живото, безсмъртното Слово на Учителя!
Това са Беседите на Учителя за нас, за всички!
Това е неоценимото Съкровище,
което Учителят ни остави:
на нас, на нашия народ,
на цялото човечество,
на бъдните векове и хилядолетия,
на хилядите следващи поколения!
Най-великото богатство,
което днес човечеството притежава!


Няма значение, че засега малцина го виждат,
че малцина го ценят и разбират.
Няма значение, че и ний самите,
последователите на Учителя,
само малка частица от това велико Съкровище
можем да усвоим!
Няма значение, че бавно проникваме,
бавно усвояваме,
бавно се учим да живеем Учението!
Такъв е великият процес на живота.
Такъв е характера на Божественото:
то бавно /за нашите, човешки очи/,
постепенно се разкрива.


Светлината обаче расте!
Ще продължава да расте!
Винаги ще расте!
Светлината на Великото Учение ще обгърне
цялата земя, цялото човечество!
Божественото назад се не връща!
Божественото не може да се спре!
За Божественото прегради не съществуват!
Божественото Учение ще залее света!
Беседите на Учителя ще се четат навред
по цялата земя.
Паневритмията ще се играе навсякъде.
Милиони люде, от всички части на света,
със свещен трепет в душите си
ще идват тук, в нашата малка България,
да видят с очите си местата,
гдето е живял, по които се е движил Учителят!
Да се поклонят пред неговия светъл Дух,
пред неговото велико Дело.
Милиони уста ще запеят нашите песни.
Милиони сърца ще затуптят
във трепета на Божията Любов!
Милиони умове ще бъдат озарени
от Божията Мъдрост!


Велико зазоряване, велико Пробуждане
наближава:
пробуждане, разцъфтяване на човешката душа!
Разливане на Божествения Дух,
на Божията Благодат,
в душите и сърцата на хората.
Изгряване на Нова Ера за човечеството:
ера на Братството и Любовта,
на Светлината и Свободата!


Учителю!
Прости за моето скромно слово!
Прости за мойте бедни думи.
Прости за моето неумение да изразя това,
което ме вълнува:
туй, което в идващите дни,
други, по-достойни, по-способни от мене,
ще изразят в пълно величие,
в пълна красота и съвършенство!


Великий Учителю!
Днес, утре и завинаги,
от Тебе ще се учим,
след Тебе ще вървим,
за твоето велико Дело ще живеем,
ще работим и растем,
вечно ще ти благодарим,
вечно ще те благославяме,
и вечно песен ще ти пеем,
ний - нашите сърца и нашите души!


Учителю, прости!
Благослови ни!
Вдъхнови ни!


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ