Това се случи през лятото на 1958 година, една от последните години, когато на поляната на Изгрева сутрин още се играеше Паневритмия. Казваме последна, защото през един от тези дни - през пролетта, казаха ни, че този ден е последен. Кой съобщи тази вест, не е важно и дали устно или писмено бе издадена заповедта и това не е важно. Уверени сме обаче, че документ по този повод не остана в никоя архива. Спомняме си за усилията и доброто желание на някои да заинтересуват медицинската власт, която по канален ред трябваше да се отзове на Изгрева и да направи своите експерименти - въздействието на тая утринна гимнастика, казано на съвременен език - утринна ведрина, върху човешкия организъм. Въздействието на Паневритмията трябвало да се провери, да се картотекира по някакъв начин и да се доведе до знанието на ония, които се грижеха за здравословното състояние на народа. Ние не пишем научен, нито медицински труд - заинтересованите нека да се погрижат да изследват този богат хореографски материал, който бе грижливо подбран, опитан, натрупан, за да стигне до едно стройно монументално цяло, което бе систематизирано пред очите ни в продължение на много години.
Убедени сме, че един ден Паневритмията ще бъде опитана, оценена и приложена. Какво представлява Паневритмията, върху кои принципи е изградена, какво е значението й, как действува върху организъма, в коментара към Паневритмията са дадени подробни указания и знания относно вътрешната страна на Паневритмията.
Нашата цел е друга и ние ще се опитаме да кажем няколко думи не като изследователи, а като писатели, които са успели да доловят явленията и събитията непосредствено, като панорама на нашето време и като блестяща перспектива за бъдещето. Нека да започнем отначало. У нас на всичко ново, което представлява известна ценност се отзвучава. Всяко ново начинание, особено, ако то е от национален мащаб, патенти се дават за всяка рационализация. Всичко което крие известна облага и богатство се използува - следователно нека се види и това, което се нарича Паневритмия и то в сърцето на София на няколко минути от автобусната спирка. Комисията от лекари бива изпратена и една ранна сутрин на поляната идва тая делегация - двама души лекари и една жена, младолика, стройна и пъргава, с уверена походка. Приближих се веднага, защото я познавах, тя завеждаше в нашия район медицинската гимнастика и идваше редовно в нашето училище Да изправя изкривените гръбнаци на децата. Изобщо гимнастиката от какъвто и да е род ме интересуваше и често обменяхме мисли върху специалността й. Тя се зарадва като ме видя, аз повече - казах си на ум - тя е добър и честен човек и непременно ще се застъпи за нашата кауза. Ние още вярвахме, че ще можем да спасим поляната, а оттам и Паневритмията и утринните ни игри можеха да продължат.
Лекарите извадиха апаратите за измерване кръвното налягане, подбраха три групи от различните възрасти - от двадесет до осемдесет годишни и започнаха да ги измерват. Измериха ги преди и след играта. Ние сме чистосърдечни хора с меки сърца и вярваме в добрите желания и намерения на другите. Тази физкултурничка, както я познавах бе добър човек и непременно ще вземе нашата страна. Да, ние не искахме да познаваме хората през едно време, когато не знаехме къде да търсим човека. Не познавахме атмосферата, нито метеорологическите особености на нашето време, а от политика нищо не разбирахме и никой не се занимаваше. Медицинската власт беше коректна, лекарите внимателни и физкултурничката беше във възторг - тя самата игра и се почувствува много добре след играта. Какви бяха изследванията? Крайните резултати бяха отбелязани и лекарите не ги скриха и от нас - констатираха, че кръвното налягане сравнително на всичките беше спаднало, нещо което било добър признак, сърдечната дейност била нормализирана, а нервната система уталожена и отпочинала, хармонизиране на съдовата дейност и пълно освежаване на тялото. В коментара тези неща са отбелязани. След като констатираха ефекта на Паневритмията, сбогуваха се учтиво, потупаха по рамото най-старата сестра - Милева беше и ние се разделихме топлосърдечно и моята мила позната се усмихна, когато на сбогуване й казах да се застъпи за нашата кауза. Не си спомням, но вероятно след тази чудесна утрин трябва да сме пяли възторжено и се прибрахме от поляната окрилени от надеждата, че поляната като място за игра, макар и одържавена, ще ни бъде отпусната за два часова игра, за Паневритмията.
Историята е дълга - ще кажем само, че годината 1958 за нас беше крайно неблагоприятна. По това време по градове и села, на всеки кръстопът се правеха градинки и площадки за игра - физкултурата беше в разцвет -спортуването беше станало задача от държавен мащаб, грижа на медицинското здравеопазване - спортът беше станало и мода дори. Чудесно - да спортуваш, това значи да се движиш, да се движиш, това значи не само да живееш, но и да се включиш в общия ритъм на цялата природа, това значи здраве. Ние ли не знаехме тези неща?...
Учениците на Учителя започнаха да играят гимнастика от първия ден, когато пристъпваха прага на школата. Първото нещо, което те научаваха беше да се запознаят с основните правила за правилно и хигиенично усвояване на всичко онова, което целеше да пази здравето на човека. Тези правила засягаха живо работата, почивката, дишането, пиенето на вода, храненето - неща, на които ние се помъчихме да огледаме, но нека да кажем на лично място стояха гимнастиките - упражненията, които Той даваше. Невъзможно ни е да проследим техния вид и техния брой. Но сега, когато се спираме на Паневритмията не можем да не кажем нещо и за тези упражнения, чиято дата се губи в първите години на нашия век, когато да се излезе сутрин рано преди изгрев слънце навън всред природата през ранните утринни пролетни часове и да се играе след посрещането на изгрева гимнастики, беше равносилно на нещо страшно, на нещо едва ли не срамно, защото неосведомените до ден днешен разнасят глупавата мълва, че тези хора “голи посрещат Слънцето”. Голи не посрещаха Слънцето те - защото изобщо по принцип, кожата не бива да се излага на слънце и никой от учениците не се печеше както днес се печат хората. Но за това на друго място ще се спрем.
Гимнастики се играеха от всичките без изключение, един час или повече през пролетта и лятото вън всред природата, а през есента и зимата в къщи. От къщи се излизаше половин час преди изгрев - астрономическите календари бяха насъщни и всеки се справяше с тази подробност, тогава нямаше календари и предавания по радиото. Всеки знаеше кога изгрява Слънцето и колко минути са нужни до обекта и нещо повече лъчите половин час преди изгрева влияят на нервната система и който искаше да лекува нервите излизаше и по-рано.
Изгревът на Слънцето се посрещаше, не бе вярно, че се кланяха на Слънцето. Напротив прави като свещи - гръбнакът трябва да заеме идеална перпендикулярна посока.
След изгрева започваха гимнастиките. Характерът на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво. Новото в тях беше и това, че участие не взимаха само ръцете, както беше по онова време, но цялото тяло. Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена. Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг характер - играеха се без музика. Редом с тях вървяха и дихателните упражнения. Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека.
Ще споменем и за третия дел упражнения, ония, които Той даваше по време на школните часове. Те представляват най-новото, най-съкровеното, което можеше да се предложи на бялата раса - тези упражнения съдържаха нещо магично. Те бяха най-леки, най-прости, най-обикновени, все едно, че нищо не правиш. Изтока ги използуваше рационално от рода на пасите. Учителят пристъпваше внимателно и ги предлагаше просто и скромно, като казваше: “Опитайте ги”. Резултатите може да се микроскопични, но много са нужни, един ден ще започнем.
“Подпрете с десния показалец показалеца на лявата ръка с длан обърната към лицето и размишлявайте една минута, после подпирайте средния и продължавайте, после съединете всичките пръсти и пак размишлявайте една минута”.
От този род упражнения има много, докосването леко става и по челото и по носа и по брадата - движението с китките също бе едно от тези упражнения и всички те целяха хармонизирането на нервната система, укрепване на нервите. Той знаеше, че тъкмо там бялата раса ще бъде най-много атакувана през този динамичен и бурен век и беше дал способи, начини да може да се справи и помогне. Един огромен материал на тази тема стои недокоснат. Ще бъде смешно да си помислим, че той ще стои небутнат и неизползуван. От нас дадените упражнения бяха използувани; у нас се създаде навик за сутрешна гимнастика, когато днес да се играе гимнастика сутрин е нещо като нововъведение, за нас е вече нещо естествено - преодоляхме всичко и тя ни стана навик. Днес на всеки кръстопът можеш да си играеш гимнастика, на всяка горска полянка и никой вече не се обръща да те гледа, да ти се смее и да ти се подиграва. Този период обаче ние го преживяхме, но бяхме премного уверени и не ни засягаше. Кога целият народ започна да играе и да разбира, не гимнастиката значи движение, а движението здраве, ние си спомняме за ония години не със някакво съжаление или обида, а с радост, че сме изпреварили времето с близо половин век.
Гимнастики в нашите среди започнаха да се играят в началото на нашето столетие, когато се събираха на събори и се дадоха всекидневните гимнастически упражнения. Ние се втурнахме към тези първи упражнения, втурнахме се, преписахме ги, научихме ги и си увеличихме времетраенето на нашата сутрешна гимнастика. Отклонихме се от основната си тема за Паневритмията, но нека да добавим - елементите бяха готови. Такъв беше Неговия метод - не бързаше, изчакваше, опитваше, не претоварваше - медлено изгрява Слънцето и бавно цветята цъфтяха, в природата нищо не беше вихрено и хаотично, всичко беше ритмично, бавно, хармонично.
Този основен ритмус беше спазен във всичките начинания.
Да, това, което се случи с нас не беше в първите десетилетия на нашия век, а беше през 1958 година, когато сутрин в определено време радиопредаватели за целия народ диктуваха гимнастически упражнения и когато по всичките начални и средни училища се предаваше сутрешна ведрина, когато и млади и стари излизаха навън всред природата да играят, когато се строяха спортни зали и стадиони за младежта. Да, не бяха ония времена, когато на нас се гледаше с присмех. Времето се беше променило, ала хората си останаха същите. Не ни казаха играйте си свободно, играйте си където искате, по гори и поляни по планини и в спортни зали. Не ни забраниха и официално, ала ни казаха да се приберем и да не играем вече Паневритмия, не само на поляната, но и вън от нея. Беше променено отношението към гимнастиката, ала отношението към човека или към свободата на човека си остана същото, дори и по-лошо, защото никоя власт от онова време не ни забрани да играем Паневритмия тук на Изгрева и по всичките градове и села, където имаше условия за нея.
Поляната беше заключена, поляната беше охранявана и нова ограда от здрави циментови колове беше направена с бодлива тел. Пристъпването там за нас беше забранено. Какъв парадокс, когато поляната беше частна вратите й бяха отворени за всички, когато бе одържавена тя бе затворена под носа ни, както се казва. Докладите на тази лекарска делегация плюс този и на тази медицинска физкултурничка никога не стигнаха до нас и неизвестно остана докъде бяха стигнали. Никой не можеше да пита и да се заинтересува. Над всичко изглежда стоеше онова, което ние не разбирахме и което носеше порочното име - политика. Жената - стройната и пъргавата жена, когато ме срещаше по улиците обръщаше глава, а веднъж, когато след няколко години я срещнах аз, на свой ред обърнах глава аз. И не от нелюбезност, а защото ми стана крайно мъчно, когато я видях, как вървеше и се подпираше с бастун - беше получила някаква парализа. Като я гледах не намерих ни една дума и я подминах, за да не се почувствува в неловко положение. Беше по време, когато ние се пръснахме в горския пояс на София и играехме нашите утринни гимнастики, където намирахме за удобно. Но Паневритмия от този ден вече не играехме. Нека не е интересно това, което може да се нарече увод, ние не сме злопаметни, но ние презирахме лицемерието, независимо кой го проявява. С нас се подиграха - това не ни засяга, бяхме свикнали, някога едни, сега други, някога по един начин, сега по друг. Казваме го само за да подчертаем отношението към “патентите” и към националните ценности, които според случая могат да бъдат извисени до голяма висота или да се смъкнат до дъно и да се оставят на глуха линия до второ разпореждане. На Паневритмията бе обърнат гръб.
Ние я прибрахме и грижливо я повихме. Погледнахме я нежно и й казахме: Не се бой, ще дойдат други времена, други българи и ще оценят българския национален гений, който в първите десетилетия на нашия век подари на нас най-напред, а оттам на българския народ, а от там на цялото човечество една стройна, хармонична, великолепна хореографска цялост - хореографска поема. Да, ще дойде време за нея. Дали ние ще имаме рядкото удоволствие да играем под звуците на сладката музика, на ранина през пролетните утра, беше въпрос на който не желаехме да се спираме. Ние бяхме пораснали с нея и когато имахме най- голяма нужда от нея, забраниха я, взеха поляната и ни казаха не се събирайте никъде за тази игра. Една заповед без печат и подпис бе връчена на някого и този някой ни я каза устно с твърд и суров глас, сякаш предаваше приятна новина. Тук нямаше да се играе всеки ден, нито седмично на Витоша на оная прелестна полянка пред голямата канара - мястото което наричахме бивак и което място носеше чудесното име “Ел Шадай". По-късно същото се случи и на Рила. Но Рила беше висока планина, далечна планина с много скрити поляни, а българите имаха още капка хайдушка кръв в жилите си, очите на ония които не знаеха какво търсеха не можеха да ни намерят. По коя причина се случи това произшествие с Паневритмията, не вече на Изгрева, а по планините - казаха,че приличало на пропаганда - планините не са необитаеми, както някога, по тях е плъпнал народа, пък и от чужбина много идат - приличало на пропаганда. Какво можем да кажем - да, ще кажем нещо - за нас по-отявлена, по-неуместна и по-безсъдържателна дума от тази не съществуваше. Ние нямахме нужда от пропаганда, също както няма какво да се говори за благотворното влияние на слънчевите лъчи през време на ранните пролетни часове. Тогава атмосферата е претоварена от прана, а праната е всичко, това ние го знаехме отдавна, а сега другите разчитаха писанията, които идваха от изток - да, там твърде много се говореше за прана. Защо ще правим пропаганда? Ние не гоним количествена маса. Ние не бяхме партия. Ние бяхме премного заети със себе си, с изграждането на човека вътре в себе си. Каква неосведоменост.
Голямата синя книга остана заключена. Вътре почиваше Паневритмията. Тогава решихме да напишем история и да разкажем нещо, което сме преживяли във връзка с нея. Да, защото ние не сме хореографи, нито музиканти, защото Паневритмията беше неделима част от музиката. Движение, музика и молитва образуваха един общ синтез. Дълг ще бъде и на хореографите и на музикантите и на лекарите да я разгледат от всичките й страни, да я разнищят, да я тълкуват, а ние бихме казали нищо да не я направят, а само да я приложат и опитат въздействието й. Тогава ще можем да се разберем, тогава ще ни отдадат правото, защото нищо не е важно в тоя свят, освен реалните придобивки от всичко, което носи живия трепет на истината, на красотата, на жизнеспособното, за да не отпращат Европа на изток, за да не търси Европа в Азия методи за дишане, за гимнастики, за здраве, за подмладяване. Едно богатство от тоя род лежеше небутнато официално, свежо, чисто, прекрасно, без примеси, съобразено с ритъма на природата и човешкото сърце, пластично и хармонично, пригодено, приспособено за човека на бялата раса, за да не търси тя в дебрите на изтока откъдето ни идваха гимнастически системи и програми, може би твърде ефикасни за тях и твърде непригодни за нас. Но това е въпрос, който предстои да се разследва, система, която предстои да се опитва. Нека не сме специалисти по тези въпроси, но ние откогато дойдохме при Него близо половин век започнахме да играем тези гимнастики, нямаме претенции, че всичко казано от Него сме приложили, но от сутрешните разходки не сме се лишавали, нито от гимнастическите упражнения - ние посрещахме първия слънчев лъч, беше радост и пълнота да го видим с очите си и да го почувствуваме в сърцето - красотата, която преживяхме струваше най-много от всичко, нея отнасяхме със себе си, тя ни пълнеше, а колкото за невидимата прана, която приемахме, въздействието се усещаше през цялата зима, когато тялото ни притежаваше достатъчно съпротивителни средства срещу върлуващите зимни грипове и епидемии. Ние имахме непосредствен опит. За нищо на света не искахме да се лишим от един пролетен изгрев -където и да отидехме през този сезон, първото нещо, което ни интересуваше беше изтока и видимостта на пукването на зората. Слънцето за нас беше нещо, което никога нямаше да можем да изразим с думи - проявената Любов на оная Велика Разумност в която ние вярвахме и за която на ум не ни идваше да търсим доказателства. Слънцето ние обичахме - избягвахме решително сянката - на сянка не сядахме - Изгрева приличаше на огромна паница богата със слънце. На слънце играехме Паневритмията, на слънце се хранехме, на слънце работехме, на слънце пеехме сутрин, на слънце се печехме, когато се лекувахме. Бихме желали да живеем в прозрачни жилища, където слънчевата топлина и светлина да има винаги свободен достъп до нас. А защо държахме най-много на сутрешните лъчи, това днес учените знаят, доказано е вече, навремето ние го приехме както ни го казаха, Той го знаеше, ала нямаше време да ни обяснява онова, което науката щеше да го открие макари и със закъснение - не питахме, а го използувахме - днес всички знаят вече защо учениците на Учителя излизаха призори от първия ден на пролетта до последния на лятото. Нека учените обяснят защо. Ние не пишем научен труд. Ние разказваме онова, което сме видяли, чули, опитали и преживяли. Ние бяхме едно поколение, нека не кажа хилаво, защото бяхме пораснали по време на трите войни, вече добре знаехме какво значи купонна система, какво значи мръзнене през зимата и пресния и топлия дъх на хляба за голямо съжаление още буди спомени от войните когато наредени от зори чакахме за четвърт хляб на километрически опашки. Отрано ние бяхме запознати с думата недояждане, макар, че след това времената до 1939 година се промениха. Никой не е забравил тогавашния стандарт на живота и незнанието по въпроса на хигиеничното хранене - кое бе полезно, кое не е - говоря за оная класа, която не знаеше дори колко много плодове се раждаха в нашата плодородна страна. Не зная дали имаше много млади хора дори и между нашите среди, които можеха да се похвалят с идеално здраве. Нека не се впущам в подробности, сутрешните разходки закрепиха нашето здраве, а екскурзиите по планините, чистата безмесна храна и още много други хигиенични правила, вляха нови сили и укрепиха нашето здраве. По-късно, когато започнахме да играем Паневритмия, ние, които идвахме от провинцията от села и градове, се отморявахме, укрепвахме и освежени се връщаме готови за работа през следващата година.
Как се роди Паневритмията? И това е въпрос на щателно и дълбоко проучване. Тя не бе иззета оттук или оттам, тя не е комплицирана и скалъпена, тя не е подражание, тя не идва нито от изток, нито от запад. Тя се роди в България и в нея не липсва, както ще видим по-нататък колорит от националната ни хореография. В нея има такива елементи, но тя е нещо самобитно, оригинално, творчески изградена, преминала през всичките фази на дълбокото опитване и проучване и най-после съобразена с ритъма на природата и нещо повече, което не можем да кажем, защото само го усещахме. Тя не дойде изведнъж, тя не бе поднесена готова и цялостна, тя не бе приготвена на скрито - тя се разви пред очите ни бръмка по бръмка, докато се изплете това огърлие от пластика, мекота, красота и нежност - истинска поема на хореографското изкуство. Онова което остана да звучи у нас във връзка с нея беше през онзи пръв младежки събор на който дойдохме - след беседа, наредени на двойки в същата тази поляна на Изгрева, ние започнахме за първи път Паневритмията - помня трите упражнения, които се играеха под звуците на три познати песни: “Мисли, право мисли”; “Аум”, и “Изгрява слънцето”. Като казвам звуци имам предвид хоровото пеене на тези три песни.
За първи път под звуците вече на оркестър ние играехме пак на един събор. Заучаването на упражненията ставаше в момента на играта. Идваш, нищо не знаеш, знаеш само че на поляната ще се играе. Учениците се нареждат, в средата на поляната оркестъра, предварителна подготовка нямаше, ритъма на музиката, познанията ти по гимнастика, навика да правиш гимнастики, любовта към движението и най-после това е дело на Учителя, изпитваш и радост и още при първите звуци, ритъмът те увлича гледаш в средата, как Той изпълнява упражненията и след първото упражнение научаваш и второто - те са построени и много леко, но и доста тънко - изисква се усет, музикален слух и най-вече ритмичност. Но нека се върнем на въпроса, как се роди тя - не изведнъж, както казахме - когато към даденото ще се прибави ново упражнение, няколко двойки в друго време ги изиграваха. Учителя ръководеше, отбелязваше и коригираше някои положения и след няколко пъти повторения, упражнението биваше готово, последна редакция, както се казва и на другия ден се демонстрираше - играеха го всички. Паневритмията може да се раздели на три части.
Първата, в която влизат упражненията от първото “Пробуждане” до последното “На ранина”.
Втората част обхваща “Пентаграмата” и третата “Слънчевите лъчи”.
И трите дяла имат специфичен характер - всичко е различно в тях, всичко звучи своеобразно и могат да се вземат като съвсем отделни оригинални хореографски спектакли - но за нас те са неразривно свързани, за нас те имат нещо преливащо, което дава завършен облик на това монументално цяло -движение, музика, съзерцание, поезия, хармония, ритъм, всичко е свързано, всичко образува един разкошен букет цвят и плод на творческо хрумване облечено в най-изящна форма.
Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и свежест, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято. За Паневритмията може да се говори толкова много, защото тя бе частичка не само от Неговото многообразно творчество, но и частичка от нашия живот, защото нищо сякаш не ни докосна толкова живо и толкова дълбоко, осезателно бихме казали, както музиката и Паневритмията. Те сякаш бяха слезли при нас като двама пратеника, любвеобилни и щедри, които ни поднесоха най-хубавия дар, като вляха в нас ония сили които щяха да споят най-здравото, най-чистото и най-красивото. От музиката и от Паневритмията ние не бяхме очаровани - не, малко е да се каже обогатени, малко е да се каже вдъхновени.
Музиката и Паневритмията бяха една голяма тържествена служба, в която душата изпитва само едно чувство - веселие, сърцето - дълбок мир, а човешкия ум - обилна светлина. С Паневритмията и с музиката можеше да се живее живот красив, богат, пълен, безоблачен. Всичко, каквото можеше да се случи след това, каквито и смени да ставаха с декорите и постановките, ние не усещахме тяхната тяжест, нищо не ни се виждаше тежко, мъчно, противоречиво, грозно, тревожно, защото Паневритмията и музиката бяха отлели в нас своята магичност.
От бодрото и здравословно настроение на първите десет упражнения до хармоничната линия “Евера” до мекотата на трите мистични изпълнения на “Мисли”, "Аум” и “Изгрява слънцето" до красотата на Квадрата, където човек усеща, че излиза от рамките на земното, за да навлезеш след това на оная серия състояща се от десет упражнения, които насищат атмосферата с една феерична красота, упражнения, които съдържат и пластика, и ритъм и музика и хармония и бихме казали и багра - едно слънчево златисто сияние, една мека линия на синьо и розово, една нежност, която се забелязва в ранния час преди изгрев - трябва да се играят при нужната обстановка, за да се преживеят, за да ни кажат, че твърде малко сме казали - свършваш с последното, което беше и молитва и благодарност и задълбочено преживяване на този цикъл от Паневритмията, за да навлезеш след това във втората част - Пентаграмата" този вихър на тонове, на стъпки, на музика - вече не си на земята. Пентаграмата като упражнение е най-оригиналното по замисъл упражнение, от което хореографите един ден могат да направят великолепна продукция. Музика и игра отнасят човека в преддверието на един друг свят - Пентаграмата ти оставя трайни, незабравими впечатления, че си бил поканен на един истински музикален празник. Пентаграмата е като въведение на следващата част на Паневритмията, тази дълбоко мистична творба, където те посреща един чуден припев - наситен с едно носталгичност - по хубава песен за майката не би могла да съществува - “Ти си ме, мамо, човек красив родила; умен да стана добре да мисля”. Народният мотив зазвучава свежо и чисто, обновен и наситен с нова идейност. Цялата песен до края има същия характер - чувствуваше, че народната музика е получила ново и оригинално звучене.
Последната картина завършва - след изпяването на тази песен - тя се пее от всички, навлизаш вече в друга гама и като награда на всичко една врата се разтваря и ти казва: Влез, Земята вече не е Земя - по чудо тя се е превърнала на рай - да, на рай - ожидания рай, който човек къде ли не търси. А раят е бил толкова близо - “Родил си ме, мамо, човек красив, добре да мисля, добре да любя” - защо такъв човек да не живее в рай? Възможен ли е раят на Земята? Възможен е. Човек не е дошъл на земята само за мъка, но и да учи, да учи най-великата наука - да люби и да намира Великото - рая. Земята е еднакво строго и еднакво велико училище за което и велики същества мечтаят. Учителят казва: “На Земята има нещо, което никъде не може да се придобие” - Земята може да стане едновременно и училище и храм - всичките данни са на лице - Красиво и приятно е човек да живее в училището, за да учи и след това в храма, за да благодари и славослови Вечността. Дали ще пее, дали ще играе - душата ще намери пътищата по които да приеме великото и красивото и да изяви любовта и човечността. За това се е родил човекът на Земята.
Заслугата на Паневритмията е тази, че тя разкрива границите към един хармоничен и правилен живот, тя ни разкрива красотата, в която сме потопени, несметните блага, които не се поднасят ежеминутно от всичките агенти на живота - “живеете по благодат", колко скъпо струва на природата всеки човек, колко неизброими са трапезите които се вдигат и слагат пред човека ежесекундно... Паневритмията живо ни говори, че на Земята би могло да се живее като в рая. След като тя ни подарява здраве, радост, хармония, тя ни обогатява с нова мисъл и ново светоусещане
Голямото национално съкровище чака българския народ. Бихме пожелали на българския народ да се родят умни, добри и просветени люде. които с чисти ръце да го поемат, за да го предадат на всички не само в България, но и на другите народи. Паневритмията обновява човека физически и духовно.
Първи ние пихме глътка от този скъпоценен сок - нека всеки го опита - като братски дар, който бе направен на нас ние го предлагаме на всички чисти и жадуващи за новото души.
