15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Имаше една наша близка - бяха две сирачета, без майка - тя болна, а баща ми отива, лекува ги, инжекции, всичко, всеки ден и ме викаше, че отивах сутрин рано, щото нещо с дробчетата не беше добре, клони към туберкулоза, но не още, вижда го, че е изтощено, бедно, гладно, в мизерия. Тати всеки ден ходи, а аз отивам сутрин рано и я вземам преди изгрев слънце, и я водя там по Провадийското шосе нагоре, към вилите, вила имаше там доктор Шопов, един богат човек, на чист въздух да диша дълбоко, всяка заран и тя ще каже: „Наде, чичо Георги не стига дето ни носи - кашкавал ни носи, хляб ни носи и без пари лекарство, гледа ни като баща, ами като си отива - казва - намираме със сестра ми там някой лев" - да си купят пак нещичко. А големичката й сестра беше вече 16-17 годишна. Баща ми отива, пък познати му са в града, в болницата, нали има администрация, казва: „Това сираче, това дете, моля ви се, помогнете му. В кметството отива, у други, от които зависи, но го назначиха него момиченце там на работа и по тоз начин се облекчиха. И след туй голяма работа - като го видеха, благодаряха.

Друго едно бедно семейство, много бедни - болен беше синът им - имаше някаква рана, не знам каква, на крака, шест месеца го лекува и постепенно, постепенно подобрява. „Бай Георге, как щети се изплатим?" - „Няма нужда. Когато Ганицата женим, ще ми дадете един бухчалък." Шегуваше се. Или: „Ще ми направите една баница", така им казва. Минава колкото минава, мина време, бащата умря, майката умря, братът малко не е в ред, по-малката сестра също, сродната сестра е учителка. Много милосърдни хора, даже котенце да намерят на улицата, кученце, вземат го, хранят го - от милосърдие и ги подиграваха. След като си заминаха, остана Тодоричка, сестричката й пък се излъчваше от тялото, много бяха религиозни. Тя пък всеки ден в черквата свещениците я пъдят вече и тя отива около черквата сутрин рано, за да си прави там молитва. Тези добри хора, тази малката на Йорданка майка й я праща на „Лъжата", дава две стотинки. Тогава две стотинки купуват кравайчета. Тя ще види някоя бедна или възрастна жена, ще й вземе стомничките, ще я заведе до тях и дето е купила гевречето, ще й го даде. До такава степен предана и пожертвувателна. Казвам: „Тате, тези добри хора защо така се проявяват?" - „Те са - казва - някои ангели, които са нарушили своя живот и по пътя на милосърдието идват да си настигнат своята бригада, с която са работили." Тъй си го обясняваше той. И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло, сирене, хляб. Тати с каручката им носяше в къщи много често и ги е лекувал, цялото им семейство. Майка й, баща й и Тодоричка. Тати си замина и на четиридесетия ден я бяхме поканили да дойде, на мястото на гроба правихме, сестра Мария Тодорова също беше тогава дошла. В.К.: На мястото на кой гроб? Надка: На тати на гроба, на 40-те и вечерта тя чете си парите, заплатата й 300 лева - няма ги. И каза: „Викам, Боже, плача, ами аз как ще ги прехраня тези хора? Нямам пари други." И като си лягала, казала: „Бай Георги, ти беше много силен дух, ти много ни помагаше, ела насън да ми кажеш къде загубих парите." И си ляга. Като си ляга, на гроба пред всичките го каза, дойде и го разправи. „Сънувах сън. Отива тати: Тодоричке, къзъм, еди в коя книга, на еди-коя страница отвори, там ти са парите." В.К.: Ха.ха-ха. Надка: Е-е,ха-ха-ха. Та това е животът, искам да кажа. В.К.: Това са много големи опитности. Това са опитности, които граничат с трагичното и с отчаянието, нали, и вече идва момент, когато трябва да дойде нещо друго, някаква друга сила, друга ръка трябва да помогне. Надка: За да се прослави пак чрез него Божието дело. Тогава като го видят, на крака му ставаха, майката, бащата, техните хора и тази Тодоричка после. Тодоричка викаше: „За нас бай Георги е Христос." Защото в най-такива трагични моменти им е помагал. В.К.: Ама то е знаменателно. Надка: Да, всички се учудиха, заплака, запали свещ и каза: „Бай Георге, ти пак тази вечер дойде и помогна." Не помня думите й. Разправи случая. И аз, каза, ставам и ги намирам триста лева там. Но тя е много пожертвувателна и сега. Учителка, възрастна е вече.