46. БОЯН БОЕВ

Колко много и всъщност колко малко знаем за това име. Има ли човек брат-ученик, който да не познава брат Боян Боев. Той остава между нас, като един жив образец, пример и идеал, за тези, които искат да бъдат истински окултни ученици на Учителя. Да сведем глави пред това име, което ни даде толкова много и което име не оценихме, уви, жалко, че и днес неговият гроб стои без ограда, без цветя, обрасъл с бурени, скрит за нас. Така, както той остана скрит, докато беше на земята. Има ли човек, на когото той да не е направил някакво добро, услуга, да не му е дал някакъв полезен съвет и то с усмивка, с добри думи или утеха.

Има ли уважение и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото и за Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца и макар да се кичим с името "бели братя".

Всичко това аз го казвам най-напред за себе си и нека всеки от нас помисли дали има нещо вярно и за самия него.

Прости ми, брат Бояне, че без позволение говоря за теб. Аз зная, че ти и сега ще се усмихнеш и да кажеш: "Че си доволен, благодарен, че нищо не искаш и че всичко е за Слава Божия. "

Брат Боян, докато беше между нас, страдаше от много тежка болест. Беше неподвижен, с големи болки от гнойни рани в краката. Болките бяха непоносими. Никой не го е чул да се оплаче или да изпъшка от болка. И при това положение, след заминаването на Учителя от този свят, той непрестанно приемаше братя и сестри, съветваше, утешаваше, насърчаваше и облекчаваше болките на другите, въпреки че неговите бяха по-големи от тези на тия, които идваха за помощ и съвет. И това продължи с години. Ето някои кратки бележки, казани за него от един друг наш брат.

Боян Боев е с нисък ръст. интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител. Обичан и много уважаван от ученици и граждани. Много от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство. Той е много популярен в Братството. С голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек. Притежава големи окултни знания, с които жевее и прилага. Писал е много статии и братски списания, издал е и някои съчинения с философско съдържание. Застъпва и вярва в мисията на славянството.

Всичко това написах за него, за да го свържа с една моя опитност.

Около 6 месеца преди заминаването на брат Боян от този свят, една нощ сънувах следния сън. Яви ми се Учителят и ми каза следното: "Кажете на брат Боян да си напише житието, защото в неговия живот има неща, които никой не ги знае, а е от значение и полза да се знаят от братята, за да им бъдат за пример и поука. Той няма да се съгласи, защото е много скромен, но вие настоявайте за това."

Брат Боян беше болен тогава, по обикновеному и нямаше основание да се мисли, че това изказване на Учителя е поради предстоящото му заминаване.

След като се събудих, веднага след този мой сън, а това беше в ранните часове след полунощ, аз втъмно и на спокойствие добре премислих върху всичко това, което ми беше казано от Учителя. Моето внимание се спря върху думата "житието", което той трябваше да си напише. Известно е, че в православната църква се говори за житие на светии и аз дойдох до извода, че брат Боян е удостоен вече с това духовно качество и че той е признат и приет в невидимия свят като светия. За да не се понижи това свещено име на светия, не го казват направо, а го предават във форма, че той трябва сам да си напише житието, което значи същото.

По другия въпрос, кой да му каже това, аз може би направих грешка, като сметнах, че аз съм неподходящ и не с такова влияние и доверие пред него и затова, като премислих добре, намерих две други лица, добри наши братя, с връзка и влияние пред него, те да му го кажат. И действително, те му го казаха, обаче той не се съгласи, като казал, че за делото и за Учителя всичко може да пише, но за себе си - нищо. След 6 месеца брат Боян си замина от този свят. Едва тогава аз разбрах, че това нареждане е било дадено и във връзка с предстоящото му заминаване.

Той си замина и неговото място остана празно, и никой досега не можа да го запълни. Може би в бъдеще това ще стане от някой нов, достоен брат, ученик на Учителя!

За съжаление, моята задача, дадена ми от Учителя, остана неразрешена.