19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Аз се считам за недостатъчно подготвен да изразя някои случаи от моите спомени за Учителя през това време, но въпреки това, считам се задължен да сторя това. Ето защо, предварително, моля бъдещите читатели на тези редове да ме извинят, ако нещо не съм предал както трябва.

Беше 1939 г. Аз още бях съвсем нов и неориентиран по много въпроси. Много неща от срещите ми с Учителя и опитностите ми с Него, ми бяха направили силно впечатление, но все пак аз се чувствувах съвсем неукрепнал. Няма да изброявам всичко, защото това би изисквало много време.

Обстановката в Европа беше много напрегната и видимо много неопределена. Това беше преди и в навечерието на Втората световна война. Дори за компетентните политици и отговорните държавни дейци нещата не бяха съвсем ясни. Хитлер беше в своята стихия. Никой не знаеше за международното и световно положение в това време така, както го знаеше Учителят. И не само аз имам тези опитности и впечатления, но това сигурно ще го потвърдят и много други наши братя и лица. Но засега много тайни и велики неща от световен характер остават скрити и заблудени в тайна, защото времето им не е дошло и хората не са готови за тях. Но това време идва и то ще дойде. Светът ще се събуди и с изумление и изненада ще види истината. "И Светлината ще просветне в тъмнината, и тогава тъмнината няма да я обземе." Аз бях обременен и много утежнен до степен да живея или да сложа край на живота си и аз отидох при Учителя, след като бях опитал всички други начини и възможности да си помогна. Единствен Той ме подкрепи духовно, учеше ме, съветваше ме, насърчаваше и ми възвърна вярата и куража в живота. С Неговата подкрепа аз успях да преодолея тежките състояния, които преживях. И наистина разбрах, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Тук аз прогледнах и видях много неща, които по-рано не разбирах. Аз познах за пръв път себе си, живота си, моите добри и лоши прояви. Видях стойността на съвременното знание и наука и жалките останки на една отживяла съвременна религия и философия. Те бяха изродени, изопачени, фалшифицирани и много далеч от своя първоизточник - Бог. Аз познах и се възхищавах от тези мили, скромни, смирени, кротки и всецяло отдали се на служене наши братя и сестри. Разбира се, такива аз тогава видях и вън - в света и за пръв път аз ги познах и възлюбих.

Те бяха навсякъде, но бяха малко, твърде малко и все пакдостатъчно, за да не позволят на злото, лъжата, омразата и неправдата да обявят своето господство в света.

През тази година аз чух за пръв път лично от устата на Учителя своето име и фамилия, без никой да му е казал това, а това беше нещо необикновено, Божествено и остава в мен един рядък свещен спомен в моя живот.

През тази година дойде голяма група братя и сестри от Франция. Пратеници, учени, високо посветени лица, подобно на някогашните мъдреци от Изток, които научили за раждането на Христа, бяха дошли да му се поклонят и да му поднесат своите дарове на Любов, признателност и почитание. Във връзка с това посещение на братята - французи, които се интересуват ще научат за тях много повече подробности. Светлината вече светеше навред по света, но все още не всички очи бяха в състояние да я видят. Учителят заедно с нашите и френските братя и сестри замина за Рила през юни и август. Преди това Той ми каза, че и аз при нужда от Негова помощ може да отида там на Свещената планина. Аз слушах в недоумение и все ми се виждаше невъзможно и невероятно това. Обаче и това в скоро време се изпълни. Моята войскова част, която аз командувах беше на лагер край гр. Самоков и към края на учебните занятия, аз наистина трябваше да отида при Учителя горе на планината, за да получа някои необходими за мен напътствия. Въпросите, които стояха пред мен бяха доста трудни, но животът беше труден не само за мен, а и за България, и за цялото човечество тогава. На планината Учителят ми каза, че ще ме мобилизират и че може да бъда изпратен на границата ни с Турция. Аз останах изненадан, защото в момента нямаше такива изгледи. Той каза: "Бъдете спокойни, защото всичко ще се свърши само с една маневра." Тук аз научих неща, които по обикновен път човек и през целия си живот не би могъл да научи.

Незабравим момент беше за мен следния факт. Отивайки към лагера, аз бях с кон и конен ординарец и когато бях при първото езеро долу аз видях картина горе на Бивака, на най-високо място, което беше на няколкостотин метра по-високо, Учителят с една малка отбрана група братя, която се показа в особена картинна композиция, очертанието на която обаче над скалите, проектирана на небето беше наистина нещо като Божествено изявление, необикновено. И това изявление остана в моето съзнание, като скъпоценен дар от Небето, което благоволение аз считах, че не заслужавам. Аз отидох направо при Учителя без да питам някого, а всички се чудеха, понеже знаеха, че аз за пръв път отивам горе. След тази среща аз слязох същия ден от планината и пристигнах на лагера в гр. Самоков, едва бях малко поотпочинал и получих заповед, че трябва да замина за мобилизационното си назначение. Първоначално в гр. Стара Загора, а след това на границата с. Любимец, Свиленградско. Аз изпущам много подробности, някои от които имат личен характер. За мен беше важно, че аз започвах изпълнението на нещо много трудно и все пак наложително. Лятото беше горещо, сухо, а жегата - неописуема. В Стара Загора подготовката на мобилизацията вървеше напрегнато, бързо и трудно. Трудностите бяха много и от най-различно естество. Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия. Дъщеря ми, единственото ми дете беше в тежко положение, оставена далеч между чужди хора, в дебрите на Рила планина. Самотата, жегата, горещия летен зной, всичко още повече усилваше мъката ми. Дните бяха дълги, нощите тревожни, безсънни, пълни с грижи и безпокойствие. Заминах за Любимец. Щабът ми се установи в с. Лозен. Аз бях на квартира в училището на селото. Не знам по какъв начин намерих в квартирата си на училището една Библия, оставена от някой от учителите. За мене в момента тя наистина беше като пратена ми от Небето. И тя ми помагаше и улесняваше. Границата се укрепваше усилено от наша страна и то модерно и по опита на тогавашното Мажино и Зигфрид.

В Одрин и околностите имаше съсредоточени войски на турци и други западни държави. Очакваше се, поради политическото положение тогава нападение от тяхна страна. Ние усилено се готвехме за отпор. Аз бях спокоен, защото помних думите на Учителя, че всичко ще се свърши само с една маневра.

Имаше един особен случай с моя началник ген. Г.Ю. Аз бях добре поставен и пред началника и пред подчинените си, ползувах се с добро име и авторитет, всички ме уважаваха и обичаха. Моята част при всички случаи на инспекции беше представена най-добре. В специална техническа бойно и командно отношение и по отношение на дисциплината беше на много голяма висота.

Началникът ми, по изключение, на своя отговорност ми разреши отпуск за София по спешност, въпреки, че отпуските бяха безусловно забранени. С това той подчертаваше своето доверие към мен и същевременно изтъкваше и своята самостоятелност и готовност да поеме всякаква отговорност. При заминаването ми стана въпрос и за Учителя, към когото той отправя лоши, недружелюбни изказвания. Явно беше, че той беше лошо осведомен. И не само той, но и цялото наше общество тогава беше лошо осведомено и главната заслуга за това трябва да се признае, че беше на нашето висше православно духовенство. Аз останах наскърбен от факта и съвсем доброжелателно казах на началника си, че не е хубаво да говори така, защото преди всичко това е в негова вреда и защото може да му се случи за тези негови думи нещо лошо, за което той каза: "Аз те смятам за сериозен човек, ти си един от най-авторитетните ми артилерийски офицери и се учудвам, че мога да чувам от тебе такива думи." След това каза: "Значи според вас излиза, че доколкото познавам Учителят, мисля, че подобно нещо е възможно. След това ние се разделихме, всичко това като нещо, което въобще не е ставало, ние се разделихме коректно и с добри пожелания един към друг. След идването ми в София се срещнах с Учителя и след доста дълъг престой при Него, аз станах да си отивам. При раздялата, преди да се сбогувам с Учителя видях как изведнъж Учителят стана сериозен, строг и изненадано ми каза: "Да, аз зная какво той говори за Мен и за неговите заплашвания. Но той трябва да знае, че преди да се срещне с Мен ще му се случи нещо много лошо." Аз бях изненадан, обаче веднага Учителят прие своя обикновен и благ вид на лицето си и подобно на добър и мил Баща ми подаде ръка и ние се сбогувахме. Когато се върнах от отпуска, първите думи на генерала бяха: "Стана ли при Учителя въпрос за мен?" И аз му разказах за случая. А той ми каза, вие сигурно сте му казали. Аз му отговорих, че даже бях забравил всичко, и че Учителят сам, без да Му кажа нещо по този въпрос каза това, което аз му предадох. Генералът стана сериозен, замисли се, разбра, че е направил грешка и каза: "Вярно, аз не бях прав, но го казах с добри намерения!" След една година, пак там на границата генералът загина внезапно от сърдечен удар.

Друг случай - за една автомобилна катастрофа.

На границата през тази година стана една автомобилна злополука, в която загинаха няколко големи по чин офицери. При това те бяха едни висококвалифицирани такива. При един случай Учителят ми описа случката и ми обясни причините, въпреки че истината официално никой не я знаеше точно как е. В колата е бил друг наш генерал с щаба си. Движението е ставало в планинска местност, почти без път, при много трудни условия. Трябвало е да се мине през един дол със стръмни брегове. Шофьорът на колата е казал да не минават през това място, а да заобиколят и да минат от другаде. Обаче генералът не се вслушал в неговите думи и заповядал да кара направо. Шофьорът изпълнил заповедта, и катастрофата последвала.

Зрелището от голямото нещастие е било ужасно. Загинаха няколко офицери, а Учителят като поука заключи така: "Има случаи, при които генералът трябва да послуша съвета на войника, но това правят само добрите и умните началници. Има много случаи, когато офицери във войната са послушали съветите на своите войници и са имали добър успех.

Друг случай.

В един критичен момент на фронта бе вдигната цялата армия в тревога, в очакване на неприятелско нападение. По една случайност същата нощ предварително с разрешение на генерала за бях дал заповед и артилерията беше излязла и заела бойните си позиции преди пехотата, с цел за упражнение, и това беше преди тревогата. Впоследствие обаче стана тревога по целя фронт, и всички мислеха, че аз съм имал предварителни сведения и затова съм накарал артилерията на позиция, преди пехотата, което не беше вярно. Въпреки тревогата, аз останах спокоен и бях напълно уверен, че всичко ще бъде, както каза Учителят, т.е. че ще се свърши само се една маневра, въпреки основателната тревога и някои видими признания за противниково нападение - такова не последва. Скоро фронтът се успокои, нещата се промениха и нашите части на границата, поради подобрението на бойната обстановка продължиха спокойно своята по укрепването.

Моят опит с Учителя ми подсказа, че Той знаеше всичко, което ставаше в света, но Той беше само наблюдател, страна не вземаше, предпочитание нямаше и за Него всички народи бяха като равностойни негови деца, които правят грешки, бият се, страдат, дават жертви, но Той чакаше сами да се осъзнаят и поправят. На някои свои ученици Той даваше понякога обяснения. Той не отказваше да даде разяснение, но не вземаше страна. С политика не се занимаваше. Неговата задача беше много по-велика, а тези неща бяха само между другото и те не влизаха в Неговата задача, отчасти това правеше и за усилване на вярата на учениците си. По тези въпроси в бъдеще, вероятно ще се даде много по- голяма светлина, но засега още това е невъзможно.