245. Кристалът е вградения някогашен княз

Наближаваше Великден. Ябълките, крушите и черешите бяха в пълен разцвет. Изворчето вече бе оградено от три страни с гранитни блокове, а откъм изток му служеше за ограда скалата на хълма, от която непрестанно сълзяха бистри, водни капки и се втичаха в правоъгълното басейнче. Улеят за изтичането на водата трябваше да се изработи с цветна мозайка. Дни наред обикалях планината, да събирам подходящи цветни камъчета за мозайката. Един ден попаднах на един сипей над извора на Рударци, където за мое голямо учудване намерих разпръснати чудно лилави кристали - дребни и едри друзи, с изящно гладки лъскави стени. Събрах голям брой аметисти и ги занесох на Учителя. Той взе един правилен кристал с тъмно виолетова капка в центъра отвътре и каза: "Това е някогашен княз". - Удивително, наистина. Намерих всевъзможни други кристали, черни, безцветни, с идеална форма. Когато вдигах цветните камъчета от прашната земя - окаляни, нечисти, мислех си: Така Бог ни изважда от калта на живота, в която сме паднали и ни отнася край чистите води на извора, за да ни включи в чудния строеж на Своето Ново Царство, където върху нас неспирно ще се леят кристалните струи на неговата безгранична Любов. Така изчистени ще просветнем в царството Му.