Началникът на затвора беше бивш партизанин и много негови съселяни от с. Лесичево бяха убити от предишната власт. Сподели с мене, че ще се прави чествуване за избитите партизани и че ще им правят паметник. Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?" „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага. Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
