Никога, каквато и да е идея, независимо от формата, мястото и начина, по който е предадена, не може и не се възприема в оная чистота, в която тя е дадена. Винаги, както вече поменахме, тя попада в една доста сложна, индивидуална среда със свое «минало», «сегашно» и «бъдеще», т.е. идейни наслойки, които са реализирани или се реализират - или се имат пред вид да добият материално облекло - и като резултат от това се явява известно, така да се изразим, «деформирание» в самата възприета идея - или пречупвание от самото съзнание, за да я направи годна за възприемание. Понякога тая резултан-тна идея, която се е образувала като основно възприетата или от дохожданието и в контакт с ред други, вече настанени в дадено съзнание, може да има твърде малко общо с основната идея и направление, което сме искали да дадем.
Така получената идея, «слагаема» или «компонентна», добита като резултат от въздействие на една външна върху дадено психическо съдържимо, може даже да се изрази в противоположно на желаното направление. Това е проявата на реактивната идея.
Що е реактивна идея? С малко думи в широк смисъл ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира. В своя път на развитие, реактивната идея, колкото и това да е чудно, може да води началото си от странични, понякога даже противоположни по смисъл и направление основни идеи. Как става това? Отговорът на този въпрос би изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението. Ще обърнем внимание главно на два основни факти, важни при идейното въздействие, защото, както вече поменахме, в тоя термин ний включваме и по-специфичната дейност, която наричат «възпитание» - това са законите за идейната инерция и идейното доминиране в свръзка с психическата индукция.
Всяко едно съзнание, безразлично дали ще го наречем индивид, душа или интелект - защото ний не се свръзваме с обикновените дефиниции и разграничения на тия понятия, които много естествено, в специфична смисъл имат свое строго определено съдържание, а говорим принципално за закони, засягащи изцяло човешката духовна проява, независимо от наименованията или от по-тясно или широко съдържимо на понятията им - има присъщо само нему състояние, бихме го нарекли интензивитет, или на музикален език - присъщ само нему тон - или още по-конкретно - бързина на движение или вибрирание.
То наистина се мени постоянно - но въпреки това, във всеки момент, то съществува като една реална величина, с която всеки нов елемент трябва да се съчетава. При това съчетание се проявява законът за инерцията в своята класическа формулировка*: че движението се стреми да запази своята бързина и посока (не говорим за покой - понеже такъв фактически в природата не съществува).
И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река, течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после, в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието.
Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот.
Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи. фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания.
Често пъти и в нас - хората, идеите се групират така субективно с оглед на частните интереси, т.е. субективните състояния с присъщите тям бързини на движение, породения поради това ефект на инерция и. най-после, като резултат - реактивната или съчетаната компонентна идея, която е реален ефект от въздействие и която може да се изрази или не с физическа дейност; понякога да се задоволи в такъв случай само със смяна на настроение, а друг път - дори с леко душевно смущение, кратък размисъл или неволно стъписване пред една действителна или мнима неизвестност или опасност, стремеж за запазва-ние собственото «его» от странични влияния или подтик да се постигнат по-скоро предполагаеми изгоди.
____________
* Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви. (бел. а.)