НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

10. Прости, но велики истини

(В. «Братство», бр. 8 (289), 15.I.1942 г.) ТОМ 20
Алтернативен линк

10. ПРОСТИ, НО ВЕЛИКИ ИСТИТНИ


(В. «Братство», бр. 8 (289), 15.I.1942 г.)

В много отношения хората днес приличат на деца,  които обичат плодовете, но не обичат да садят дървета и отглеждат  градини. Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма  последица от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях.  Тая връзка са разкривали мнозина велики учители на човечеството -  неговите философи, учени, поети. Достатъчно е било да се вслушват в  техните думи, за да се избегнат много страдания.

Нека си припомним някои от тях.

Най-великият човек, наречен Син Божий - Исус, каза:

«Каквото искате да правят хората - правете го и вие тям. С каквато мярка мерите, с такава ще ви и премерят.»

А сега хората обръщат това наопаки и казват: «Тъй ме мерят, тъй меря и

аз!»

Без да подозират, по тоя начин те губят свободата  си и стават роби на външните условия. Но във всеки момент те мОгат да  променят съдбата си, щом почнат да мерят тъй, както искат да бъдат  мерени.

В същото време, преди две хиляди години, живя  друг учител, който добре разбираше времето и неговите грешки и ги сочеше  без стеснение (за което плати и с живота си). Запитан как може да се  оправи положението, каза:

«Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича  и в огън се хвърля.» И множествата го попитаха, казвайки: - «Тогава  какво да правим?» А той в отговор им рече: - «Който има две ризи, нека  даде на тоя, който няма; и който има храна, нека прави същото.»

Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха:  «Учителю, ние какво да правим?» Той им каза: «Не изисквайте нищо повече  от това, що ви е определено.»

Питаха го и военнослужещи: «А ние какво да  правим?» Каза им: «Не насилвайте никого, нито оклеветявайте; и  задоволявайте се със заплатите си.»

Нима това не е една цяла социална програма и за наши дни, казана с най-малко думи?

«Прочие, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему» -казва пр. Яков.

Не по-малко е ясен и Учителят днес. Той казва:

«Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.»

От тия думи е ясно, че силата на един човек иде  от съгласието, хармонията му с природните закони. Тогава нейните сили са  и негови. И обратното -отиването срещу тия закони носи обезсилване и  ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя  път.

Мир, справедливост и доброта - това са здравите  основи, на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави  каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията  трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и  меродавност.

Лодкарят е фактор в една лодка, докато тя не е  претоварена. Претовари ли я - нейната, па често и неговата съдба, са  предрешени вече.

Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само.  Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е  твърде късно.

Ето прости истини, които могат да дадат винаги  добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посяти в  душите ни, за да дадат плодове -мисли, желания и дела в съответствие с  тях.

Признаването на една истина е равносилно с  виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва  да го изядеш!

Л Лулчев


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ