Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не.
Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости!" И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
