- Върви и знай: отсега нататък в света ще бъдеш, но няма да си от света! Гостенин на земята ще бъдеш - всякъде приет, никъде у дома си.
Много ще те своят, но свои няма да имаш!
Обърна се безпомощно ученикът да попита нещо, но вратата след него се хлопна и той остана в мрак... И обгърна го тъмнината, и студът го прониза досами сърцето.
И тръгна той с неумели крачки по широкия свят, който разтваряше пред него своите полета.
Без да съзнава, той се намери пред своето родно огнище - къщата, в която бе минал младините си.
- Кой си ти, който влизаш така свободно тук? - запитаха го тия, които бяха го забравили и които той неволно сети като чужди сега.
- Един... гостенин, който търси.
- Тогава иди другаде.
- Но нима вий не бихте ме приели? Ако вий отидехте някъде, ако ваш някой брат отидеше по света да търси, тъй както аз...
- Наш брат ний имаме... но ако той остави нас за своите химери, нека си живее с тях.