Учителят гледаше съсредоточено ученика, който от няколко дни беше изчезнал, без да се обади къде и защо е ходил. Прадядовската немирна кръв го спохождаше често и му изиграваше понякога лоши шеги.
Гледаше го Учителят и нищо не говореше, а после малко тихо му каза:
- Прошка искат престъпниците - а ти само забрави - каза Учителят и го погледна с такава любов, като да бе загубена овца, която е търсил отдавна. И трепнаха всички сърца на околните, защото сетиха сянката на Неземното до себе си.