Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне. Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома. Един ден жена му го довежда на Изгрева да види Учителя и той като вижда Учителя остава като гръмнат. Същият човек, който го накара да се върне в България. Приближава се до Него: „Вие ли бяхте този, Който ме докара от Америка." Учителят отговаря: „Аз не съм напускал изобщо Изгрева, всички знаят това." „Не може да бъде, но Вие сте същият!" „Не съм Аз, но Духът е Истият." Така получил точния отговор за своето завръщане от Америка.
