2. „И ХРИСТОС БЕШЕ ДЪРВОДЕЛЕЦ"

П. Карапетров завършил столарско училище в град Пазарджик. След това дошъл в София и започнал работа като декоратор в операта. Тогава тя се помещавала в сградата на днешния Народен театър. Тази работа много му допадала. Обичал да рисува, да сглобява отделните детайли от дърво, но от всичко най-много му харесвала хубавата музика, която слушал. За съжаление не можал да остане дълго там, тъй като външният му вид се оказал твърде привлекателен за балерините. Те имали свободно държание, по няколко го преследвали, наричали го „Дориан Грей" и се опитвали всячески да се сближат с него. Всичко това било в разрез с разбиранията на баща ми и така той напуснал работата си като декоратор.

След това постъпил на работа като касиер в ресторант „Балабански". Ресторантът бил посещаван от артистичния свят на тогавашна София. Чест гост бил артистът Сава Огнянов. Той намирал, че баща ми е много подходящ за актьор, често му казвал, че. сам ще го учи и подготви, но Пантелей отказвал. Веднъж Огнянов не се стърпял и го заплашил: „Момче, ще те бия, но ще те направя артист!" Баща ми обяснил, че харесва актьорското изкуство, но го отблъсква разгулния живот, който води тяхното съсловие. В ресторанта често идвали семейни двойки актьори, сядали, ядяли, пиели, хубаво се опиянявали, та започвали да танцуват дори върху масите и всичко това завършвало като си тръгвали отново по двойки, но разменени. Карапетров не се чувствал добре в тази обстановка и скоро се отказал от работата си в ресторанта.

Тогава решил да се занимава пряко с това, за което е учил и постъпил във фирма за изработка на дървени мебели. Там работата била спокойна, нямало разпуснати и неморални отношения, вместо алкохолни изпарения наоколо се носел ароматът на дървото, което обработвали.

Доста време останал баща ми на тази работа, но тя не му давала удовлетворение, започнал да мисли къде и как да продължи образованието си. Разсъждавал доста по въпроса, но все не можел да вземе решение. Накрая с голямо притеснение решил да обезпокои Учителя и да го помоли за съвет. Тръгнал една привечер към салона и вижда, че Учителят идва към него по пътечката. Той обикновено бил много добре разположен към баща ми, но този път изглеждал сериозен. Стигнал до него, поспрял и много строго казал: „И Христос беше дърводелец!" След това бързо се отдалечил.

Можете да си представите учудването на Пантелей. Той не бил изрекъл дори и една дума по интересуващия го въпрос, а Учителят му дал най-точен отговор само с едно изречение.

Разбира се след този урок Карапетров си останал дърводелец. Но след време, за да има по-голяма свобода, да може и през седмицата по-лесно да се включва в братския живот, започнал да работи паркет с приятелите си от Изгрева - Кольо Драгнев, Жельо Тонев и др.