6. ТРИКРАТНИЯТ ЖРЕБИЙ

Тук ръководител беше Тодор Абаджиев. Той отначало е бил евангелист и е имал отрицателно отношение към нашето движение, но след запознанството си с Учителя става негов ревностен последовател. Когато на шега му кажехме: „Тодоре, ти едно време гонеше дъновистите", той отговаряше: „Е, гонех ги, гонех ги и ги стигнах."

В дома си беше отделил една стая и там се събирахме, там беше нашият салон. По-късно събрахме пари и подпомогнахме брат Пани Славов, който е известен в България с подвизаването си с пост, събра се една сума и заедно с това, което той имаше, се закупи една скромна, но хубава къща, горният етаж на която беше превърната в салон. Братството броеше вече към петдесет души. Между нас имаше както интелектуалци, така и занаятчии, търговци, бивш военен, медицински служители. Животът течеше относително спокойно и всеки според силите си се стараеше да прилага принципите, залегнали в Учението на Учителя.

Когато Тодор Абаджиев - той беше доста възрастен - си замина, трябваше да се избере нов ръководител. Изборът ставаше чрез жребий, имаха право да участват само мъжете. През времето на Учителя за ръководител на братство никъде не биваше избирана жена! Изборът се падна на един скромен и тих брат, Каньо Великов, кожухар по професия. Той веднага реагира: „Не мога аз да бъда ръководител, тук има учени хора, аз съм прост човек, кожухар, не мога!" Решили да повторят избора. Паднал се пак на него и понеже той продължавал да отказва, отнесли въпроса до Учителя. Отговорът бил: „Рекох, ще теглите жребие." Когато теглили братята жребие трети път. изборът се паднал пак на него. Всички го приели радушно. Той беше скромен, тих човек, всеки месец по веднъж посещаваше всяко братско семейство, докато беше жив.

Както у нас, така и в дома на Георги Драганов, адвокат и общественик, идваха много братя и сестри от София и провинцията. Идването на Георги Томалевски, Колю Нанков, Кирил Икономов, беше за нас празник. С тях ме свързваха не само идеите, но и тясно приятелство от младежките години. В дома на Панайот и Янка Грънчарови идваха често Мария и Борис Николови, Галилей и др. Веднъж дойде и Боян Боев, на когото уредих в Сливен и Ямбол лекция по линията на Народния университет. При едно от своите гостувания, Томалевски също омая слушателите и в двата града със своя блестящ стил. Сказките бяха пред гражданството.

Петко Епитропов, при своите обиколки в провинцията също отсядаше у нас. Два пъти ми гостува и Любомир Лулчев, с когото се познавахме добре от София. Помъчих се да му внуша, че на окултния ученик не е позволено да се занимава с политика, но той беше непреклонен, беше убеден, че върши някаква полезна работа.

През годините на тоталитаризма за всички нас настанаха тежки дни - обиски, конфискация на книги, уволнения. Всеки трябваше да обърне поглед навътре към себе си и да оправя своя собствен свят - доколкото може.

Преди 9 септември 1944 година единадесет години работих в Сливен. Там естествено бях във връзка с братството. Останал, съм с незабравими спомени от стария ръководител - Михаил Райнов. Димитър Добрев, а със семействата Кантарджиеви и Калканджиеви ни свързваше сърдечно приятелство. Също и Марко Шишманов.

(Бел. на Й. Попова: Баща ми споменаваше, че има много и интересни преживявания, но почина внезапно от инсулт.)

Забележка: Сведенията са дадени от дъщеря му, Йорданка Попова.