105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА

Сираците и недъгавите са под крилото на съдбата.

Народна мъдрост

Беше есен. Погребалната кола отнасяше тленните останки на скъпата покойница към вечното жилище. Това бе майката на Мирчо. От днес той оставаше без майка, без топла майчина грижа, без ласка, под грижите на пиян баща.

Не беше минало една година и ето, баща му се ожени за друга жена, която имаше свое дете, почти колкото него. Братчето на Мирчо се казваше Щерион.

Щериончо се ползваше с вниманието от страна и на двамата родители. За него имаше и топли грижи, и милувки, и подаръци, а за Мирчо - нищо.

Мирчо бе кротък и трудолюбив. Той изпълняваше всяка заповед на майка си и на баща си, но въпреки всичко все не можеше да им угоди. Все той беше упрекван, хокан, наказван.

„Аз правя белите, пък все бати Мирчо бият", се хвалеше веднъж малкият Щериончо на другарчетата си. Занизаха се черни дни за Мирчо. Бавно течеше времето. „Кога ще порастна, че вече да не ме бият", си мислеше Мирчо.

Един ден за нищожно провинение майката го наклевети на бащата и той го би жестоко. По едно чудо Мирчо се отскубна от ръцете на баща си и избяга навън, и се скри в кошарата при овцете. Беше нощ. Бащата го подгони в тъмнината, но така се удари в едно дърво, че падна в безсъзнание. С линейка го отнесоха в града на лечение. И тъй, по една случайност, Мирчо се отърва от ръцете на озверелия и пиян баща оная вечер.

Не мина и половин година от тогава, бащата на Мирчо изпада в умопомрачение и се обесва в дома си.

Това второ нещастие донесе щастлива развръзка за Мирчо, който като кръгъл сирак постъпи в интерната за сираци, където показа, че е добър и примерен ученик.

Георги Събев.

Всяка мъка и изпитание имат край.