В града съм. Виждам в една фурна опечени пресни, топли питки. Часът е 11, към обед. Мисля си, че има време и ще има време да се кача горе на Изгрева, затова вземам една питка и бързам нагоре към Изгрева. Пристигам горе, при масите и всички са на обед. Обедът почти е привършен, макар че онези, които са дошли по-късно се хранят още. Учителят ме видя, стана и ме посрещна, аз Му давам питката и сядам на мястото, което ми сочи - до Него. Донасят ми храна. След молитвата, с която завършваме общия обед, Той се качва по стъпалата да се прибере в стаята си. Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя. Аз успях да го задам както Той вървеше.
Беше хубав, слънчев, есенен ден след обед. Приближавам полянката. Тя цяла е е заляна от слънцето. Учителят е там. Около Него двама, трима човека си приказват. Учителят държи в ръцете си един голям грозд. Аз вече съм се приближила към групата. Той откъсва една четчица от грозда и ми го подава. Аз поемам зърно след зърно, те са повече от вкусни. Аз трябваше да Го питам нещо, как да постъпя с едни мои роднини. Отнасяше се за родово имущество. След като изядох зърната, тутакси отговорът дойде в мен. Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде. За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде!"