19. ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА

По едно време в България настъпи правителствена криза. Поредното правителство падна от власт, а докато се създаде ново мина доста време. Тръбят във вестниците, предлагат се различни кандидати, коментират се техните качества, после се отхвърлят. Цяла олелия. Обикновено донасяха на Учителя от града по някой и друг вестник. Един го поднася и пита: „Ама, Учителю, та няма ли кого да изберат за пръв министър при толкова много кандидати, че да мирясат тези вестници с тези писания?“ Учителят оглежда приятелите, които са Го заобиколили: „Ами трябва някой министър да побие кол и по него да се подредят другите“. А брат Гради Минчев, който е висок два метра и е най-висок от високите на Изгрева, със своя баритонов глас рече: „Ами то е много лесно да се побие кол. Аз като бях войник в казармата фелдфебела най-много мене гонеше, че съм трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв, там където се нареждат войниците в строя, та да побия кол, както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та Гради беше кола на ротата и много наказания имах. Но като се научих да го побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй“. Всички се смеят, а Учителят най-много.

Ние на Изгрева си имахме свой живот отделен от града и от света. На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона имаше ограда дървена, която беше повредена и беше дошло време да се махне старата ограда и да се направи нова. А да се направи една ограда трябва да се подготвят колци, та да се изкопаят дупки и да се приготви онова, с което ще се загражда. Ние разчистихме терена“ с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставяме колците. Ето ти изведнъж Учителят е до нас. Бяхме опънали конец, та всичко да е както трябва. Когато да забиваме първия кол Учителят ни наблюдаваше внимателно. Щом го забихме, щом го поставихме в дупката, щом го укрепихме с камъни и пръст и накрая трамбовахме, тогава Учителят каза: „Това е първият министър“. Забихме втория кол по същия начин. Учителят го огледа и рече: „Това е втория министър“. Дойде ред да забием третия кол: „Това е третия министър“. Учителят стоя до нас докато укрепим, т.е. да забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. През цялото време Той стоя до нас. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права под конец и рече: „Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета, животни и добитък“.

На другия ден един търчи от града, размахва вестник и вика: „Учителю, вече е съставен новия кабинет. Имаме нов министър-председател“. Учителят протяга ръка, поглежда към вестника и го подава на брат Ради. „Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България.“ Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: „Ами, Учителю, как няма да бъде тоя хубавец на снимката, когато за него забихме най-високия, най-правия и най-хубавия кол за оградата!“ Учителят се залива от смях, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат отново снимките във вестника, където ги има портретите на министрите и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: „Ето, това е първия кол за първия министър. Ето, това е втория кол, за втория министър“. Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника. Дали всичко е точно и дали всичко съвпада. Ето как се разреши правителствената криза в България. А знаете ли колко правителствени кризи имаше тогава? Бяха много и всяка правителствена криза бе разрешавана от Учителя по различен начин, но винаги един от нашите приятели присъстваше и беше очевидец как тя се разрешаваше.