ПЕНКА КРАЕВА

Родена съм в Ново село, Русенско. Това село се нарича Ново село, понеже до края на турското робство е било бейски чифлик. Бея разпродал имотите си и се преселил в Турция. Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие. По това време дойде в града брат ми със семейството си. Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия. Той беше първото дете на моите родители. Загина някак трагично. Беше войник в пионерни дружини по поставяне на телеграфни жици и постове. Дойде си в отпуска, отишъл с каруца да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с каруцата. Но нещо се хвърля на гърба му. Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен. Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят. Така той се разболява от дифтерит и умира в Русе много мъчително.

След завършване на прогимназията дойде брат ми Петър и му отвориха бакалски магазин. Условията ми за учене станаха още по-добри. Сега пък преминах на квартира у брат си. След завършване на гимназията средствата на баща ми, на брат ми не позволяваха да продължавам образованието си по-нататък, а пък аз много желаех да уча. Затова постъпих на работа в книговезница „Реглер". На втората година баща ми го избраха народен представител от Ново село. Тогава зет ми Пенчо Рачев, мъжът на сестра ми, който знаеше голямото ми желание да уча веднага дойде с колело, където работех и ми каза: "Пенке, отиваш да учиш в София". И наистина завърших Славянска филология в Софийския университет 1931 - 1936 г. Първата година учителствувах в Полски Тръмбеш. Втората година закриха гимназиалния клон в Полски Тръмбеш и ме преместиха в Омуртаг. Там учителствувах пет години. Най-хубавото от това, което стана там беше, че се запознах с брат Петър Арабаджиев от Варна. От него научих за Учителя, за Неговите идеи, за окултното учение, за вегетарианството и станах ученичка на Учителя. Трябва да кажа, че първото ми назначение беше в Самоков, но аз пожелах да бъда някъде по-близодо Русе. Тогава ме преназначиха в Полски Тръмбеш. Една година бях учителка в Полски Тръмбеш, но като закриха гимназиалния клон и откриха в Омуртаг, преместиха всички учители, които бяхме в Омуртаг. Там сварих като помощник-директор брат Петър Арабаджиев. На мен това, което говореше Петър Арабаджиев ми харесваш много, но не и на моите колежки - за окултизма. Няколко седмици ли или месеци моите две колежки решиха да напуснат. Аз останах в Омуртаг и той разбира се си беше там. Аз бях пет години учителка в Омуртаг. Под влияние на Петър Арабаджиев станах вегетарианка и усвоих много от истините на окултизма. Отидох в 1938 г., 1939, 1940 г. Значи на края на 1938 г. отидох в Омуртаг и стоях, 39, 40, 41, 42, 43 и накрая 44 г. дойдох в Русе. Пожелах да дойда в Русе. Те ме преместиха направо в Русе. Бях в мъжката гимназия „Христо Ботев" в Русе. Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов. Как стана това? Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български, руски и немски мисля. От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист. Ръководството на русенското окултно общество беше той и брат Йордан Новаков от окултното общество в Русе тогава си спомням от Новакови - Йордан, Стефка Жана, Марашлиеви Велико, Величка, Марийка, Ванко, бр. Маркови - Симеон, Стока, Колю, Рашко и Йордан. Георги Димитров, Лина, Сийка Сиракова, Мара Лулчева, братя Филипови, Ною, Илия, Цветанка Малджиева, Ружа Малджиева, Надя Михайлова, Кунка Ковачева, Босилка и Боян Ковачеви, Тошко и Владко Ковачеви, Генка и Стоян Мьнгови, Иванка Тодорова, Марийка Костадинова. Магда, Веска и Иван Петрови.

Аз не можах да се срещна с Учителя Дънов, но изпратих по мои близки да питат за мене какво да правя и да предприема. Той им бе казал: „Да учи, рекох". Не оставих и себе си и започнах като истински ученик да разучавам Словото на Учителя. От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов.

Записала Марийка Марашлиева

УЧИТЕЛЮ!

Учителю, от звездний мир,

Ти слезе между нас,

с препълнено с Любов сърце,

С мъдрост и небесна власт.

Дойде да светнеш на човека,

в сърцето му любов да разгориш,

да му покажеш пътя към Небето,

от грях и зло да го спасиш.

Но малко бяха будните, със свещи,

да срещнат светлия жених,

дара небесен да приемат:

„Любов и Мъдрост и Добро".

Аз спях тогаз, не те дочаках,

но после в полудрямка чух,

че, в който час и да начене,

работникът си взема своя дял.

Не Те видях. Апостол някой там

на Изгрева в този светъл храм

пред Тебе името ми споменал,

във отговор: „Да учи, рекох!"

За мене си казал. И тъй Учителю Велик,

лика Ти светъл не видях,

във Твойта светла, бяла Школа

задочна ученичка бях.

Премина своя земен път,

залезе кат звезда,

но Словото Ти, Слово на Любов,

обилна жетва ще даде.

Дванадесет са били нявга,

апостолите на Христа,

след разпятието милиони

поеха Му кръста.

И Теб, Учителю любим,

И Тебе малко Те познаха,

но по светлата Ти диря,

милиарди ще вървят.

Пенка Краева - Русе