В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя. Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля. Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа. Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля.
По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес.
Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева. През време на ревизията през 1957 г. тримата - аз, Никола Антов и Коста Стефанов преброихме колко бройки има от второто издание от книгата „Завета на цветните лъчи". Те бяха около 740 броя. Записахме ги в протокола и те останаха в стаята на Учителя. На другия ден аз отивам с трамвая в града и виждам Никола Антов и Коста Стефанов заминават с една папка под мишница за някъде. След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки.