20. Международната обстановка и България
Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други.
Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях. България преминаваше през тежки кармични положения.
Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера.
При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ.
Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя.
Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен. Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае.
Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя. Учителят се бе разсърдил и беше му казал, че втори път кракът Му няма да стъпи в Обществената безопасност. При този случай аз придружавах Учителя. И следователят, като дойде при мене, ми каза: „Защо г-н Дънов ме заплашва, че ще ми се случи нещо, ако държа този тон с Него? Та аз съм служебно лице." Аз тогава казах на следователя: „Вие си отбележете това, което г-н Дънов Вие е казал, защото много рядко се случва да каже на някой човек действително онова, което го заплашва." Не се мина известно време - този човек, който се казваше Шкутов, го убиха в Пловдив. Комунистите му направиха атентат, заради убитите комунисти по онова време.
Аз бях на ул. „Опълченска" 66, когато дойдоха двама агенти да Го придружат до Обществената безопасност. Той им каза: „Аз знам пътя, а Вие си идете там. Аз сам ще дойда." Облече се и аз отидох с Него. Той много не говореше какво е говорил там. Учителят беше много вглъбен в себе си и го изявяваше по особен начин.
Учителят, особено в неделните беседи, издигаше високо Своя глас срещу пагубния национален шовинизъм, срещу черква и духовенство, но благодарение на Неговия духовен авторитет и на духовно просветените среди, които бяха твърде малко в България, тъмните сили не можаха да осъществят своите планове.
