24. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Надка: Когато Учителят щеше да си заминава, тати получава писмо от брат Боев и казва: „Учителят те вика за една седмица в София." Тати дойде, ние живеехме близо там вече под наем. Той каза: Наде, приготви ми куфарчето, ще отида в София, Учителят ме вика, малко е болен." Приготвих аз. Баща ми замина. Даже го е лекувал с методите, които тати е чел в беседите и Учителят казал: „Георге, ти откъде ги знаеш тези методи?" - „Учителю, ама това са вашите методи в беседите." - „А, така ли?" И казал: „Василка и Савка обърнаха колата, ти я повдигна," И до неделя Учителят се подобрил. Тати казал: „Учителю, моля ви в сряда недейте идва сутринта на лекция, още не сте напълно укрепен." - „Ще видим, Георге, не ти обещавам." Учителят тогава държи последната си беседа. Тати се върна в Айтос. И събота, и неделя, понеделник, а срядата получаваме телеграма от брат Боев: „Учителят се влошава, извикайте брат Георги за цяла зима да бъде при него. Да стои повече, необходимо е." И тати дойде у дома. Пак приготвих багажа и плаках. Всичко приготвих за отиване при Учителя, тръгна, но той, както някой път му е тъжно, наведе глава, много умъчнен излезе тати. И мина един ден. тати още на влака в Пловдив със Стоицев се виждат на гарата и вика: „По случая ли отиваш, брат Георге?" - „Че какъв случай?-„Ами Учителят си замина." И тати продължил пътя си за София. Аз нея вечер сънувам, мама беше си заминала на 2 февруари 1944 година, на 27 декември 1944, същата година си замина Учителят. И мама я сънувам нея вечер, че казва, пък ние в салона правим молитви, всички плачем и вечерта я сънувам и ми казва: „Наде, изпрати ли баща си?" Казвам: „Да. Отиде."-„Татко ти отиде да изпрати Любовта. Каляската е готова." Събудих се и казвам на Добри: „Добри, разтревожена съм, така и така сънувах." Каза, че то по-духовно така се разглежда съня, че е допуснато. И Добри си отиде на работа и дойде една сестра при мене и на нея казвам съня си и така тревожни сме, че Учителят е сериозно болен и плачем си даже двете. Идва Добри. Той получил три телеграми, от Верка, от брат Боев и от брат Борис и идва, ама тъй, като си съблече дрехите в кухнята, хвърлил си палтото, което никога не го правеше и аз, като видях жеста му, разбрах, че има нещо. Каза: „Учителят си замина." Ние двете с глас ревахме и са съобщили на другите сестри, и всички у нас се събраха нея вечер. Решиха, 14-15 души на вечерта тръгнахме за София. И там бяхме, когато дойдоха от МВР-то да искат да го арестуват. Б.К.: Разкажете това, къде бяхте тука, в София вече. Надка: В София, в Салона бяхме. Джипка някаква спира и влизат там военни някакви и като ги видяха, те казали, че идвали за Дънов. Те казват: „Заповядайте." И виждат одъра на Учителя, че е положено тялото за поклонение и си излязоха. В.К.: Ама военни бяха, във военна униформа. Надка: Военни, офицери.

В.К.: Не бяха милиционери. Надка; Не знам. В.К.: Значи военни бяха, униформени. А друго нещо казаха ли? Надка: Не. Други братя ги придружаваха и си излязоха. В.К.: Ясно, да. Сега друг един въпрос. Вие сте присъствали на погребението. Надка: Да. В.К.: Аз съм чувал, нали, от много хора съм чувал. Надка: За срутването. В.К.: Чували са срутване или пък. други са чували шум, точно вие бяхте ли там? Какво е вашето мнение по този въпрос? Надка: Аз бях отдалечена, щото е голям кръг, братята се наредиха, и аз бях, аз пък и скромнича, не отивам да се пъхам напред за това и си бях на една страна, бяхме си с Паска даже наредени, всички други, братята по-напред, но и ние го чухме същото нещо. В.К.: Като изтрещя. Надка: Изтрещя. В.К.: Какво, след като хвърлиха пръстта, изтрещя. Надка: Срутване станало, тъй го чухме. В.К.: Защото онези, които са копали гроба, отгоре са слагали върху ковчега дъски и казват, че дъските са, най-вероятно дъските са се срутили. Казват, нали, може би. Надка: Тъй и аз съм чувала. В.К.: Така. Да, за дъските. Гради казва, че всички хвърляли пръст към краката на Учителя и затова се е получило това нещо. Надка: Той не го вярва брат Гради, че е срутване по друг начин. А истинско срутване. В.К.: Всички, казваше той, не са хвърляли нагоре, към главата, върху ковчега, а все към краката. Надка: Той така. Пък други пък казват, че има нещо. В.К.: Спомням си една сестра казваше, много, казва съжалявам, че тогава в момента, нали, не спряхме и разровихме, за да видиме Учителя дали е вътре. Надка: Ами! В.К.: Казвам, имах си хас. Това знаеш какво означава? Като неверни Тома. Ха-ха. Това е направо кощунство вече. Погребваш го и след това го разравяш, да видиш дали е там или не е там. Надка: Може ли такова нещо? Да.