6. МАЛКИЯТ ПРИЯТЕЛ

Братята Димитър Звездински и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Където и да тръгнеха, все заедно двамата. Търсеха се. Много години продължи това приятелство. Борис бе по-млад, но имаше телесен недъг и си замина по-рано. Това стана през лятото на 1972 година, на Гюлечица, на връщане от Езерата. И тъй, брат Димитър останал сам, сякаш осиротял.

Един неделен ден отишъл на екскурзия на Витоша до Бивака. Него ден там имало много приятели. Играли гимнастически упражнения, пели, чели беседа, разговаряли и си обменяли опитности. Всичко минало тъй, както трябва. Върнал се вечерта у дома си, но все нещо му липсвало. Чудел се какво да прави.

Видяло го внучето му и го запитало зачудено: „Чичо, защо си замислен? Не си ли доволен от екскурзията?" - „Времето беше хубаво, а екскурзията приятна, Ице. Много братя и сестри имаше. Прекарахме хубаво. Само едно ми липсваше, приятелят ми." - „Кой приятел, чичо?" - „Чичо ти Борис. Останах без него, без приятели." Внукът го погледнал развълнувано. Отива при него. Прегръща го и му казва с треперещ от вълнение глас: „Чичо, аз не съм ли ти приятел? С мене ще споделяш."

При друг случай, когато добрият чичо пак се натъжил по изгубения си приятел, внукът му отишъл при него. Чичкото го прегърнал и споделил мъката си със следните думи: „Туй хубаво учение как да го разпространим, когато нямаме средства да излезем по села и градове, да се срещаме с хора, с които да споделяме тези прекрасни идеи за мир, братство и любов между всички хора по цялата земя ...?" - „Чичко", казал малкият петгодишен внук, „виж какво ще ти кажа. Застани тук на прозореца. Гледай колко много хора минават. Отиват на работа, а други се връщат от работа. Пращай им по една хубава мисъл от Учителя, каквито ти имаш в твоя бележник. И това е работа, чичо." - „Браво бе, Ице, това е хубава идея. Ще те послушам." И го прегърнал сърдечно.

Застанал чичото пред невидимия телеграф. Започнал да праща по етера свещените слова на любимия ни Учител, като например „Човеци, братя, подайте си ръка и заживейте в мир и любов" или „Божият мир и Божията любов да залеят цялата Земя" или „Мир и любов да бъде по цялата Земя." „Да. И това е работа", казал добрият чичо. Доволен от хубавия съвет на обичния си внук.