59. ДЪЖДЪТ
(Случка, разказана от Паскал Стефанов от с. Брястовец)
През 1940 година имаше голяма суша. Всичко съхнеше. Тревите пожълтяха и посърнаха. Листата на дърветата повяхнаха. На много от изворите водите намаляха, а други съвсем изсъхнаха. Хора и животни бяха тъжни и загрижени. Един ден селският пастир ни каза: „Вземете си добитъка. Вече вие се грижете за него. Аз повече не мога да гледам как се мъчат гладните животни. " Отидох при брат Киро да се посъветваме какво да правим. Намерихме за най-добре да отидем в Айтос на Градината при бай Георги. Отидохме. Когато седнахме за обяд, той ни запита: „Какво има на село?" - „Голяма суша ни мъчи. Всички са отчаяни. " Казахме му и думите на овчаря. Той само ни изслуша и нищо не каза. Оттеглихме се на почивка, а той влезе в молитвената стая да проси от Бога дъжд.
Докато почивахме два-три часа, небето се заоблачи и се изля такъв пороен дъжд, че рекичката пред вратата не можеше да се мине. Чакахме да се оттече, за да минем. „Тук валя - си рекохме ние - но дано има и към нас. " Като се върнахме на село видяхме, че навсякъде бе валяло и жадната земя беше напоена.
Бай Георги бе светия, затова молбата му се чуваше.
(19. 07. 1980 г. )
