| Алтернативен линк |
6. УЧЕНИЦИ НА ДРУГИ УЧИТЕЛИ
„Иван Амзел, учител в Търновската гимназия (унгарец), покани брат Боян Боев и мене, да спим заедно в една от стаите на дома му през време на съборните дни през 1914 г. Той и съпругата му (гимназиална учителка) посещаваха неделните събрания на Търновския кръжок. Той беше много ревностен окултист, уважаваше Учителя и недоумяваше защо Учителят не го поканва на Събора и не го приема за член на Школата си. Казал на няколко от търновските приятели да ходатайстват пред Учителя за това. За същото помоли и мен, и брат Боев. Наскоро след Събора, Учителят го извикал при себе си и му казал: „От минали прераждания ти си свързан с друг един от Учителите, който работи в Унгария. За да те приема за член на моята Школа, трябва да ми заявиш, че скъсваш с Школата на унгарския Учител. Помисли си и ще ми отговориш." След време Амзел казал на Учителя, че решил да не скъсва връзките си със своя Учител от минали животи. Амзел лично ми разправи това.
Учителят дебело е подчертал, че без съдействието на един от Учителите, никой не може да влезе в Царството Божие. Не е нужно Учителят да е във физическо тяло. Дал съм цитати за това в съчиненията си.
Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани характеристики за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя. (В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това. На мене лично той ми е казвал това, че много уважава Ани Безант и приема с пълно доверие всичко, което са учили и писали, както тя, тъй и Блаватска, Ледбитер и др., които са били в преки връзки с Учителите Мория и Котхуми, които не са били във физически тела.
Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми. Преводите на ценни съчинения от Ани Безант, Блаватска, Ледбитер и други на български са почти изключително негово дело. И същият имаше голям дял в редактирането години подред, теософските списания у нас. Преводната теософска литература бе четена от мнозина из нашите среди, преди да се свържем с Учителя. И от нея ние добихме ценни знания, които впоследствие Учителят ни дообясни, разшири и вдълбочи...
Очевидно е от гореказаното, че и Николай Райнов е бил свързан с друг от духовните Учители.
