И в нея Андрей намери много от чертите на широканците, и затова запита:
- Вие сестра, социалистка ли сте? - Блатова поклати положително глава, без да се запита защо й задава този въпрос и после отговори:
- Разбира се, разбира се, може ли? Ние тук всички, сме най-големите социалисти! [*Николина Балтова - виж „Изгревът”, т. 9, с. 134-135, 159-164, 179-181. За Николина Балтова и магнетичната обвивка - т. 16, с. 37-38, 73; т. 26, с. 62, 65. т. 29, снимки № 262, 263, 264, 267, 358. 359, 360 - с бялата рокля.]
Андрей си помисли: „Сега ми стана още по-ясно - Христов е хитър, прикрива се добре, но тази сестра е наивна гъска, казва си направо!...”
Блатова дълго говори, провидва на Андрей новото Учение и после само за лице отвори една беседа и му прочете нещо, и със закъснение се сети и поясни:
- Ние тук брат сме истински социалисти, но запомни - не червени, а сме бели социалисти. - А Андрей си каза: „Сети се гъската! Сега пък и ще ме заблуждава! Щом са социалисти, няма значение дали са червени или бели, все са широканци и мошеници!”
Затова не се спираше пред нищо. Говореше от името на Учителя всичко, което си помислеше и можеше да й послужи на нейните лични, крайно ограничени и просташки интереси, които често нямаха нищо общо с Учението, и в повечето случаи противоречеха, излагаха го. Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват. Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи.
Изобщо, истината и лъжата в нея така се преплитаха, че не можеше да се разбере кое беше истина и кое лъжа, пък и тя сама си вярваше, и като че не чувствуваше, че лъже!
Разбира се, не беше само тя, която така постъпваше. И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя. Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството.
- Мило братченце - започна сестра Блатова мазно: - В кооперация „Напред” има едно дребничко кафе, как се казваше забравих?
- „Руле”. В „Напред” има и други видове кафета: „Руле”, „Паве”, „Франк” и много други.
- Да, да, „Руле” беше. Донеси от него. Учителя това кафе най-много го обича! Аз ще го счукам, ще го смеля в специална ситна мелничка, и ще правя всеки ден на Учителя прясно кафенце.
Ти знаеш ли аз колко много само обичам моя любим Учител? Аз зная как Той обича кафето, и точно така Му го правя! И като Му направя кафенцето, точно тогава ще му кажа за тебе, че ти си донесъл кафето и ще Го помоля да те приеме за ученик на Великото Бяло Братство.
Андрей я слушаше и се чудеше как не може да разбере, че той не й вярва! Дори му мина и мисълта, че Учителя може да й е любовник, че тя на Учителя гледа като на мъж. Андрей я изгледа от главата до краката вече като жена, и почувствува отвращение!
Тя схвана погледа му като предизвикателство и затова му се усмихна любезно, мазно и почна да си прибира деколтето и да си тегли роклята, да си покрива коленете. Андрей я гледаше, слушаше и през главата му минаваха всичките мисли, които беше чувал за дъновистите.
- Мило братче, хайде още сега да отидем при Учителя.
- Не, друг път, сега съм дошъл при Вас.
- Да отидем, да отидем, да Му кажем, че аз съм те въвела в Братството. Ти нали не си виждал Учителя, нали не си посещавал и беседите, тъкмо затова аз трябва да те заведа при Учителя, да ти въздействувам да посещаваш беседите. И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови.
Андрей си мислеше:
- Ще доведа някой от приятелите си да чуят какво говори. За тази работа пак най-подходящ е бай Васил, той за всичко го бива. Ако ме върнат на работа, непременно ще й донеса и кафе и брашно..., за да видя каква комедия ще се разиграе. Той се сети дори да отиде в Светия Синод и с някои от светите старци там да обмисли капана, да разкрие тази мистерия в Дъновсткия квартал.
- Вие разбирате ли от магия? - запита Андрей Блатова.
- Разбира се, разбира се - аз съм специалистка по магиите! Хареса ли си някое момиченце? Аз ще му направя каквото зная, и ще видиш как ще ти дойде на крака! Ти знаеш ли колко много момичета и момчета съм оженила? Но за това вече трябват много неща и пари. Непременно донеси ми някой предмет от момиченцето - кърпа, коса или каквото и да е - нещо, което тя е носила на себе си. Но сега е по-важното да ми донесеш брашънцето... и кафето, и тогава всичко останало ще ти се нареди много добре.
Андрей излезе, но погълнат от размислите си забрави да си вземе раницата.
Блатова на вратата го потупа по рамото, и на ухото му нежно му каза:
- Върни се по-скоро, с нетърпение ще те очаквам, за да имаме време да направим баницата, да опукаме кафето и още днес да отидем с подаръците при Учителя! Ти дори, ако довечера закъснееш, може да останеш да преспиш и тука. То е теснотия, но сърцето да е широко - все ще се намери място за един човек.
