Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот.
Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят. А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител. Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя.
Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание.
Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара Гръблашева; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов. Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие. Това най-вече ще бъде илюстрирано впоследствие, когато разгледаме дейността на Михаил Иванов във Франция.
Най-ценното, което извлякох от това приятелство с Георги Радев, под непосредствения поглед на Учителя беше, че разбрах каква могъща сила представлява смирението пред Великата Мъдрост. Стана ми ясно, че гениалните синове на човечеството, както и талантливите учени, писателите, философите имат само един източник, от който черпят знание и вдъхновение. Този източник е живата разумна Природа. Тази жива Природа постепенно, търпеливо разкрива през епохите, културите и расите, на хората, на народите и на цялото човечество своите велики тайни. Има един дълбок паралелизъм между духовното развитие на човечеството, което е един духовен, вътрешен и субективен процес; докато външната култура, обществените форми и материални подобрения са израз, последствия на ръста на вътрешната култура, на вътрешното духовно издигане.