32. Лудницата в г. Ловеч

Зад пансиона се помещаваше лудницата. Тръгнахме на разходка, нареден в дълга редица, предвождани от две учителки. Най-често ни водеха на хълма над лудницата. Насядали по тревата, пред нас се разкриваше забавно зрелище. Лудите ходеха по двора, ръкомахаха, пееха, декламираха, представляваха разни драматични герои, а ние ги слушахме с удивление. Колко забавни бяха тези часове при еднообразния ни живот в пансиона. На кино рядко ходехме. Помня първото радио, което трябваше да чуя. Бе инсталирано в църквата. Ние скачахме от радост, че ще слушаме за първи път прочутото вече в света "радио". Насядахме по дървените пейки, вперили очи в един голям сандък, до който стоеше някакъв син супник с копче в средата - подобно на грамофонна фуния. Казаха ни да пазим тишина, защото ще пуснат радиото. Чу се силно пращене, подобно на малки бомбички, трясък и пак пращене. Този ужасен шум продължи дълго. Ние напрягаме слух да доловим нещо, но чувахме само трясък и сирени, продължителни звуци. Накрая ни казаха, че не могли да уловят софийската станция. Разотидохме си напълно разочаровани. "Това ли ми било радиото?", се питахме с поглед.

Една вечер, когато си отивахме по спалните, се надигна страшен шум. По таванските стълби се втурнаха няколко момичета,, като обезумели, с виковете: "Лудата!" Ние всички ударихме на бяг надолу по стълбите и едва ли не се изтрепахме. Никой не смееше и да помисли да влезе в зданието, а стояхме далеч от него и очаквахме да излезе лудата. Момичетата възбудено разправяха: "На тавана, в коша е! Облякла няколко палта и сложила няколко шапки на главата си!" И наистина, плашилото по-уплашено от нас излезе с одеждите ни, които после ни върнаха. От лудницата избягала девойка и се скрила в кош с прани дрехи на тавана, след като обходила няколко стаи. Ученичките, които отишли за дрехите си, я видели и самите едва не полудели от страх. А приключения от какъв ли не вид бяха често явление при нас.