29. НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО

Учителят беше казал: "Аз ще направя на българския народ най- голямото добро, каквото никой досега не му е правил и след това ще му кажа "сбогом".

За тия, които бяха при Учителя, които знаеха и разбираха какво е Учителят за нас българите и за цялото човечество, те знаят и разбират значението на тези думи. Те знаят, че тези думи бяха Божии думи и че те бяха изпълнени по един незабележим начин, но те бяха разбрани само от тези, на които беше дадено това.

И наистина, Втората световна война беше вече към своя край. Военната стихия вече беше отминала на Запад и България остана невредима. България е в центъра на Балканския полуостров, на най- чувствителното място, където се кръстосваха много интереси на големи държави и тя беше център на опасни спорове и борби, а ето, че тя в тази дълга война беше запазена като по чудо. От цяла Европа България беше една от малкото страни, която остана незасегната от стихията на войната. Тази война помете и разруши много страни, събори и разруши много държави, унищожи толкова материални ценности. И германците напуснаха България без бой.

Дойдоха руските армии, те бяха посрещнати без да гръмне нито една пушка срещу тях, народът ги посрещна като братя и освободители. Започна Отечествената война, в която взе участие и България на страната на Съветския съюз, но тя беше водена вън от границите на България.

Как Учителят гледаше на всичко това? - Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите. Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко. Много преди това Учителят беше направил изказване, че България ще вземе участие във войната, но в последното действие. Кога ще бъде това последно действие, на коя страна и против кого, това никой не знаеше. Никой не можеше и не знаеше тогава да предвиди едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха. "България взе участие в последното действие." "И тя един път се нареди с това в числото на победителите!"

Сега може да се правят много и различни тълкувания, да се изтъкват всевъзможни заслуги и предварителни преценки, но не, истината, чистата истина е съвсем друга. Истината е над всякакви човешки схващания и тя е над даже и на най-добросъвестните и честни хора. Истината беше достъпна само за Учителя. Благодарение на Учителя, България беше спасена от една много тежка карма, която можеше да я потопи в кръв и да я обърне в развалини и пепелища. Но засега повече по този въпрос не може да се каже. Тази истина е неразбираема и недостъпна, дори и за най-честните, големите наши духовни и светски ръководни лица.

На 27.XI 1.1944 г. Учителят сам, доброволно, тихо и безмълвно, съвсем незабелязано напусна този свят. Напусна го и на дело показа и потвърди думите си: "Аз ще направя на българския народ най-голямото добро, което никой не му е правил досега и след това ще му кажа Сбогом!"

И аз мога да кажа, с чиста съвест, че всичко това е абсолютна истина. Аз зная, че това може да се оспори от някои лица, но нищо. Вярно е, че имаше и други фактори, които съдействуваха в това дело на Учителя, но истината е само една, и тя е така, както я каза Той и както я изпълни с живота си. И затова завършвам с думите: "Поклон, Учителю! Поклон пред твоята сила, знание, мъдрост и смирение. Един ден цяла България и целият български народ ще прогледне и ще ти направи заслужено своя поклон и ще ти благодари за доброто и за жертвата, която ти стори за него!"