III. Б. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАНИЯ НА Л. X. ЛУЛЧЕВ
(Архив МВР - София. Машинопис.)
По повод на една фраза от дневника ми, стр..., в която се поменува Министър Бъров.
В една среща с Царя, която бе станала в къщичката в ботаническата градина вероятно 1937 или 1938 г., сега точно не мога да си спомня (но навярно е записано в ръкописите ми бележки, от които има две тетрадки). Става дума между Царя и Генчев41( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895,№ 21), който присъствуваше. Генчев каза нещо, Царят го изгледа и каза: “Гледай Лулчев какво казва... Ти си цял мошеник.” Понеже тонът не беше оскърбителен, Генчев се засмя и като стоеше прав, почтително каза: “Ваше Величество, Вие ме питате за съвет - давам го. Тъй като съм мошеник, Вие не сте длъжен да ме слушате.” – “Гледайте какъв е” - продължи Царят – “хайде отивай, пък да не направите като по-рано” - и като се обърна към мен, каза приблизително следното: “Представете си, аз съм в Ситняково, а тези мошеници назначили Бълов и Банков, и аз се научавам по радиото за това!” Генчев продължаваше да се усмихва и нищо му не каза, но на мен това ми се стори чудовищно невероятно и аз едва чаках да излезе Генчев и се нахвърлих върху Царя: “Ваше Величество, който и да бе ми казал това, не бих го повярвал и бих го отрекъл с пълна увереност, че отричат една лъжа. Но сега, когато го чух от Вашата уста... Не Ви ли е срам, не Ви ли е грях, че сте оставили това хубаво царство, което Бог Ви е дал, да си играят с него мошеници? Не мислите ли, че ще давате отчет и пред Бога, и пред историята, и пред народа за това нехайство? Къде ще стигне...” и пр., и пр., в този дух му говорих около четвърт час. Той беше навел глава и слушаше мълчалив. Аз бях лично възмутен и му говорих невъздържано42(Цар Борис III създава целенасочено тази система на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая)
Подир повече от година, когато стана дума да се скарам нещо на Багрянов, Царят ми каза: “Скарайте му се, но хубаво, както на мене в стаичката в градината!” Доколкото си спомням, той не визираше лично Генчев, защото каза: “Тези мошеници.”
Горното написах собственоръчно
9.ХII.1944 г.
Любомир Лулчев
.
