19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК
През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете.
Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!"
И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва?" Учителят каза: „Рекох, имал си една реална опитност".
Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя.
