164. РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Както в Андрей, така и в лекарите и всички, които идваха при него независимо защо, той посяваше семена на Учението, изправяше в тях някой разбирания и неправилни отношения, в други създаваше предпоставки за изправяне в бъдеще; разширяваше съзнанията им, като включваше в тях нови елементи; помагаше със съвет, ходатайство; предсказваше бъдещето и др.
Всичко това сега имаше значение и за Андрей. Той се учеше, разширяваше се и неговото съзнание.
Христов, напълно съзнателно накъсваше разказа на Андрей, като го прекъсваше с тези, които идваха. Спомените му от детските му години бяха като мътни води, които течаха от миналото и замърсяваха и отегчаваха настоящия му живот. Той го правеше свидетел в разговорите с другите, често го включваше в тях, правеше го обект на наблюдение, създаваше му условия да мисли върху противоречията на другите. С това, накъсваше на още по-дребни части лошите му спомени. Между откъсите, вмъкваше като клинове разговорите с другите. По този начин те вече губеха своето единство, последователност и най-главното - силата си. И още по-важното беше, че когато се случеше да почне да ги възстановява, те щяха да се възстановяват с идеите и разговорите с другите, защото в разговорите с другите той влагаше своите идеи. Той прилагаше още и много разноразни методи, идеи, мисли, чувства, които играеха ролята на багри и нюанси..., които смесваше, съединяваше, преплиташе по най-разнообразен начин, и в края на краищата щеше да изтъче чудната тъкан на живота му.
- Заповядайте вътре! - каза той на двамата лекари.
Те влязоха и изгледаха учудено и подозрително Андрей, който седеше с шапка и балтон в стаята. Спогледнаха се, искаха може би да си кажат: „Какво е пък това чудо?” - Но Христов хвана мисълта им и отговори, като че без лично, но те го разбраха:
- Не е изключено и вие да останете в стаята с шапки и балтони.
Те веднага си съблякоха палтата, огледаха стаята, а като не видяха закачалка, поставиха ги едно върху друго на леглото и шапките си върху тях, и седнаха до Андрей. Христов ги предупреди на френски, че Андрей не знае френски.
- Господин Христов - заговори кратко и сдържано берлинския лекар.
- Въпреки всичко, което казахте, на болния трябва да се направи операция, язвата му е неоспорим факт. Може и Вие да присъствувате на операцията, за да се уверите.
- Аз зная! - натърти гласа си Христов - няма какво да се уверявам! Вие направете както разбирате и както знаете, това е Ваша работа!
-Да, но Вие трябва да направите на господин Киров контра внушение - да му се направи операция, защото инак ще умре!
- Нали сте психоаналитик, Вие направете контра внушението...
- Аз опитах - не мога! По-право мога, но трябва ми време, с каквото аз не разполагам, а трябва да се бърза, защото всеки момент може язвата да се пукне и аз трябва да замина за Берлин.
- Да направя аз контра внушения, това никога няма да бъде! Което веднъж съм изплюл, не го лижа!
- Но касае се за един живот...
- Тъкмо затова!... Ето, и с господина е същото - посочи Андрей. - Той храка кръв - според Вашата наука е туберкулозен.
Двамата лекари загледаха Андрей с интерес!
- Това е още много общо казано! Трябва да го прегледаме, изследваме - каза българинът лекар.
- И така да е, но аз съм категоричен - болестта му е атавизъм - преизживяване на стари излекувани болести, чисто психични въздействия върху физиологията.
Същото е положението и при Киров.
