Сестра Янакиева я помним още от времето когато Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66. Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра. Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка.
Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло. Накрая тя успя да се изскубне от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г. Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал. Отива при Учителя и съобщава новината. „Отиди си, погреби го и пак ела". Янакиева изпълни поръчката на Учителя, върна се на събора, свали черната кърпа от главата си знак на траур по мъжа си и сложи бяла кърпа на духовна сестра.
Янакиева по едно време се разболява и приятелите я закарват на Седемте рилски езера като я качват догоре с кон. Поставят я в палатката, лежи два-три дена, накрая отиват приятелите при Учителят, съобщават за състоянието й, а той нарежда: „Да отиде на езерото на „Чистотата". А тя едвам си вдига главата от постелята. Няма какво да прави, започва да лази, полека-полека се подпира на тояжка, върви, пада, става и отново върви. Накрая паднала и не може да се движи. Отиват и съобщават отново на Учителя. Казва: „Да върви". Отиват при лежащата Янакиева и съобщават нареждането на Учителя. Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка. Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката.
Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева. По едно време сестра Янакиева заболя и се залежа. Зимно време стоеше в бараката си и едвам избутваше зимата и като идваше пролетта казваше: „Сестрице, я ми донесе столчето и го сложи до цветята и леко ме прикрепи, за да седна на него". Така престояваше няколко дни на това столче, но полека, полека се раздвижваше, накрая го хвърляше и с тояжката си започваше да се придвижва ту насам, ту нататък. ,
Беше лъчезарен човек, щедър и на нейните ръце и плещи се изнесе организацията на кухнята както навремето когато Учителят бе на ул"Опълченска" 66 така и когато съществуваше братски стол на Изгрева. Ако днес я видите на снимка по времето на Школата непременно ще си зададете следният въпрос: „Има ли и съществуват ли още такива хора в България?" Вероятно щом един техен представител е бил на Изгрева ще дойдат и други, които ще се заселят сред този народ и ще служат така както служеше сестра Янакиева.