143. В КОЛИБАТА НА ХРИСТОВ –
РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ОПИСАНИЕ
След около стотина крачки, Андрей премина мостчето над канавката и навлезе в квартал „Изгрев”.
На юг водеше коларски път. Той тръгна по него. От дясната страна имаше празно място, а от лявата - тесни пътечки криволичеха между дворчета без огради.
В началото на втората пътечка, той видя колибата на Христов.
Не знаеше защо, но го обхвана трепет и благоговение, както богомолец, когато зърне света обител!
Всред утринната ослепителна белина, колибата на Христов беше като странноприемница край друма на живота - спретната невеста, която очаква своя възлюблен, угледна мома, станала рано - помела, ошътала, облякла си най-хубавите премени и очакваше жених!
Разположението на колибата, нейната форма, големина, размери, направа, съотношение на частите й, както и вида, естеството, качеството на материалите, от които беше направена, бяха строго определени, имаха дълбок смисъл, включваха идеи... говореха много.
Вътрешната и външната й части: стени, прозорци, отделни дъски, техните размери, разпределение на помещенията бяха хармонични помежду си, към цялата колиба и заобикалящата я среда.
Размерите й бяха: около 4 метра дължина, 3 метра ширина и 2,50 метра височина. Това беше най-малката площ, на която можеше да живее един човек.
Поставен 60 сантиметров циментов цокъл, разположена с посока от изток към запад, тя напомняше за мъдрец, който беше коленичил пред изгряващото слънце.
На северната й страна имаше врата с малко прозорче, пред която имаше циментова площадка с няколко стъпала, които също бяха с посока от изток към запад. На запад нямаше прозорци, може би да не приема светлина от залеза. На юг - два; на изток и север - по един.
Тя беше направена от борови ламбилани дъски, наредени хоризонтално и втикнати една в друга. Лесно можеше да се разглобява и сглобява. От където и да бъде гледана, тя беше красива, приятно галеща окото като класическа музика - ухото, хубаво написана книга - душата и стройна философска система - ума!
Тя лъхаше неосезаем, но силно чувстващ се аристократизъм, който я отличаваше от другите колиби на Изгрева, защото те бяха на бедняци, приели всички условия, само за да живеят на Изгрева. - На колибите си гледаха като на нещо несъществено. Те бяха ги сковали от каквото намерили и както искали - толкова, колкото да има къде да се подслонят, защото за тях най-важното беше да бъдат при Учителя.
Затова тя изглеждаше между тях като царица!
Въпреки спонтанното си благоговение, Андрей отиваше към колибата на Христов с бързо сменяващи се желание и нежелание. В този момент той гледа на нея, както гледа птицата на уловката. Птицата чувства, че има опасност за живота й, спира се. бързо и неспокойно си върти главата на всички страни, оглежда всичко внимателно, най-малките подробности й правят впечатление. Бавно и несигурно пристъпва, уплашва се! Бързо се връща, обаче, не отлита, защото да живее е най-силното желание! Насилена от глада, тя клъвва, хваща се - вече не може да се върне!
И Андрей чувстваше дълбоко подсъзнателно, че щом почука на колибата, щеше да се хване, без да разбираше в какво и за какво. От този момент в него щеше да започне едно особено умиране на досегашния му живот, който силно желаеше. Така както у децата, когато пораснат, желанията да играят с куклички умират, както огъня на живота - в стареца, макар още силно да желае и копнее за него.
