220. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ

Л.Т.: Новото учение и прилагане на учениците на Бялото братство също от Учителя.

Още в 1920 г. Учителят в една своя беседа е казал:

„Българите трябва да се откажат от своя егозиъм. Те са готови за една педя земя да убият брата си или за един грам да развалят приятелството си с човека.”

Значи българите са още суров материал, сурова руда. Същото Той казваше и за оперните артисти: „Аз те пращам там. Ще туряш в пещта и ще запалиш пещта, тая руда сурова да гори и ще извадиш златото отвътре.” Така ми каза. Той ме прати там. Учителят така даваше песните.

В.К.: Тука виждаме една снимка. „Мога да любя” - това е песента от Учителя.

Л.Т.: [Пее] „Аз мога да любя, добър да стана...”

В.К.: Той ли собственоръчно пишеше или други приятели пишеха?

Л.Т: Не, не, Той.

В.К.: Значи това е Неговият почерк?

Л.Т: Ами да!

В.К.: Аз мислех, че е давал на някой друг да напише.

Л.Т: А-а, не. Вижте, има един закон... Аз най-напред започнах да вадя от Словото Му окултните закони и имам много от това.

Където срещнех в беседите закон, ето, вадя: помнете, не забравяйте. Вадя и се получи много материал. Щото в тия закони има един закон, който даже и старите братя нарушиха. Даже може човек да плати с живота си.

Ето какъв е: Господ ти дава ти да свършиш една работа. А ти знаеш какво правиш? Даваш таз работа друг да я свърши и после уж, че ти си я свършил. Не! Така правеха стари братя. Дават друг да го направи и после турят, че той го е свършил. Господ се оттеглюва от тебе, благословението го загубваш вече.

Благословението отива върху този, който го е направил, а Господ се оттегля от тебе, изгуби вече твоето доверие.

Аз мога да извърша едно нещо, щом Господ ме е турил да го върша и ме е поставил. Аз нямам право да дам друг да го върши, аз трябва да го свърша. Това е закон.

И в тия закони и правила, като ги чета, знаете ли от колко излишни страдания и нарушения бихме се освободили, ако ги изпълняваме. Аз ги имам и ще трябва да ги извадя и даже и да ги напечатат, и да ги стегна.

Във всички беседи има закони. Няма беседа да няма такова нещо. Даже и в частните разговори.

В.К.: Аз смятах, че някой друг ги е написал и след това са ги представил[и] като документ.

Л.Т: А-а, не!

В.К.: Това е Изгрев, 16.08.1942 г.

Л.Т.: Като рече тъй Учителят: хъ-ърт, идеална окръжност прави.

В.К.: На дъската, с тебешира.

Л.Т: Или пък елипса. Ръката Му е много сигурна, сигурна ръка, няма по-долу и по-горе. Даже Той казва да правим упражнения, да правим, да дърпаме прави линии така или пък тъй, да свикнем, да бъдем сигурни. Не е случайно това упражнение, което го дава. То образува друг характер в човека - да бъде уверен.