Когато търсим сега произхода на понятието “Изгрев”, ние искаме този произход да има история, да е обоснована и наименованието да има пълно покритие със съдържанието. Нека проследим възприемането му. На пръв поглед човек, при такива случаи тръгва от конкретното, даденото. Например ние знаем защо “Тихия” океан е наречен така, защо “Великия”, защо нашето море се нарича “Черно”, “Средиземно” море, Рила планина, Мусала и пр. Твърде интересен и занимателен материал. Изгрев?... Кога и защо? Как се стигнало до това определение? При етимологическия анализ на тази дума, съдържанието е определено - момент, когато слънцето изгрява. Това название някак си напълно би прилягало, ако от това място би могло да се наблюдава пълен изгрев през всичките сезони, дори и тогава, когато цялата площ около Изгрева беше още незастроена. Но ето, че приятелите не другаде вече, а тъкмо на това място идват да посрещнат слънцето. Намират кътче, където да застанат и трепетно очакват първия лъч. Достатъчно, другаде не се ходи на изгрев. Всяко утро тук идваха всички ония, до чийто сърце идеята за посрещането на слънцето, особено през пролетта и лятото, лежеше близко. И приказката тръгва: Къде и за какво? На изгрев, за слънцето - т.е. за изгрева. Многократно вече думата се повтаря, повтаря се с трепет, казва се с радост и тя тръгва вече, навлиза в бита, получава своето съдържание, докато накрая става определено понятие -наименование на това място - Изгрева. Съвсем естествено и спонтанно, това братско място, тоя терен, купен с братски пари, получава своето определено име. Това е нашето обяснение, може да има и нещо друго, което не знаем. И ние, които винаги отиваме по-далеч от външната страна на въпросите, търсим другото - скрития замисъл на идейното съдържание. То е нещо доста сложно, но ето, че ги откриваме в ония многообразни форми на вътрешното съдържание на думата. Тогава се изправяш пред нещо, което не смееш да назовеш, нещо огромно, което не искаш дори да докоснеш с пръст, защото стигаш до интимната страна на един голям проблем, който засяга същността не само на Учението, но и на Учителя. Думата, явлението, понятието “Изгрев" получава своята универсална украса. В нея вече фосфорират много светлини, които те отвеждат до големи височини и дълбочини. Причината следователно лежи далеч от оная необходимост да се изразяваме образно и лаконично. Къде отиваш? На Изгрева, за да посрещна изгрева на слънцето. Спираш до отговора и не слушаш вече етимологическото значение на думата, и вече си развълнуван от нещо друго. Едно откритие, до което едва се докосваш, спираш се задъхан от вълнение, защото то изразява същината на нещо голямо, скрито в една дума от седем букви. То престава вече да е дума, наименование, име, а е нещо повече от съдба, разсипва се като зора и не тази, която съзерцаваме в ранния час на пролетния ден, разсипваща се на изток, а една друга - необикновена, чисто духовна зора - засягаща цялото човечество, озарила нашия небосклон, позлатила нашия век. В света идваше нещо ново - то приличаше на зора, приличаше на Изгрев.
Езикът на символа става ярък, когато светлината обилно се разлива и вече нямаш желание да прибавиш нещо, или да коментираш. Времето времето на Неговите школи и историческото време, което щеше да хроникира духовната култура, която се раждаше тук, всичко това не можеше да се излее в едно обикновено понятие, колкото образно и точно да е то. Изгрева се изправя като палма величествена и горда, разпростряла клоните си навред и край нея цветущо поле, свежо от обилните извори, които извираха тук. Изгрева блесва и като слънце и като блестяща перла на Балканите. Една наковалня и една катедра и изработването, извайването на новия човек е вече не само исторически факт, а животрептяща истина, зад която стоеше не друг, а Той - Майстора и тази истина никога нямаше да помръкне. Една светяща ивица пламнала като факла, щеше да осветлява не само небето над Изгрева, не, а световните хоризонти, за да стигне до всички топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината, които Той донесе на света и ги пусна в света като три пълноводни реки да текат едновременно и свободно. Водите щяха да стигнат до всички и бъдещето, бъдещето и поколенията, които винаги са склонни да търсят ценностите на миналите векове, щяха да открият следата на златната нишка, която щеше да ги отведе не другаде, а до голямото, духовно съкровище, респективно до Изгрева - разбира се не този за който ние се постарахме да разкажем по наши лични преживявания, наблюдения и спомени; този Изгрев вече не съществува, а до другия, до голямата идея, която кълни като сито и здраво семе, един лъчезарен и духовен Изгрев, чийто първи лъчи позлатиха хоризонтите на нашата земя и на отруденото човечество, изжадняло за духовни ценности, подариха вярата и надеждата.
Ние знаем, сигурни сме, ние вярваме, че този път Изгрева на епохата ще бъде величествен, бликащ от скрита мощ. В света прииждаше нова вълна -Изгрева беше идея.