от Недю Недев, Военно издателство, 1980 г., София Рецензенти: д-р Димитър Пеев и проф. Александър Георгиев (Переклиев)
Забележка на редактора: Вторият рецензент проф. Александър Георгиев е с фамилно име Переклиев, роден брат на Милка Переклиева. Виж "Изгревът", том IV, стр. 588, отгоре ред 23-29.
По надолу даваме само два реда от интервю на журналист от вестник "София" през месец декември (2.ХИ.1930 г.), бр. 150.
"Разговор с Учителя Дънов... за Лулчев"
Учителят: "Лулчев е като вас, българите, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи".
Никола Нанков: От горното интервю се вижда, какво е било отношението на Учителя към Любомир Лулчев.
А по-надолу в малка част от говореното от Учителя в беседа, отпечатана в томчето "Новият светилник", държана на 22 декември 1943 г., стр. 270, се вижда, че Той не се е интересувал от всичко онова, което му преписват в книгата "Червената ескадра".
"Цели 40 години аз предупреждавах българите, какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде (отнася се за бомбардировките). Никой не ме слушаше - нито управляващите, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше... Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение.
Ако царят и българският народ ме бяха послушали работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше, както знае. Всички му даваха криви съвети!"
Истината е една. Рано или късно тя ще излезе наяве, защото е всеобхватна и лъжата не може да я затули. Слънцето на Истината винаги изгрява. Без нея няма живот.