4. РАЗКАЗАНО ОТ ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ ОТ НОВА ЗАГОРА

Около 1935 г. един ден при мен дойде стария Слави Камбуров и ми каза: „Желю, Учителят Петър Дънов ми каза да отидеш при Него в София". Аз се учудих, нищо общо нямах с дъновистите, само бях чувал за тях. Той дойде втори път и настоятелно ми каза да отида. След няколко дена ми се отвори работа за София и аз заминах. Отидох и на Изгрева. Там заобиколен от много хора видях Учителя. Той като ме видя ми каза: „Рекох, елате с Мен". Качихме се в Неговата стая, тя беше на горния етаж. Тогава аз Му казах: „Г-н Дънов, аз нямам нищо общо с дъновистите, защо сте ме викали?" Той ми отговори: „Истинските мои ученици са в света, а много от тези, ако не са около Мене ще са във вертепите или затворите. Ти ще отидеш в Цариград и ще занесеш този пакет с книги на Ага хан". (Забравила съм името и адреса, тогава не обърнах внимание). Отговорих Му: „Но аз нямам никаква работа в Цариград". Той ми каза: „Ще имаш". И действително след време се случи и аз трябваше да замина. Тогава аз се занимавах с търговия. Взех пакета и го занесох на посочения адрес. В доста хубава къща ме прие един възрастен човек с чалма Казах му кой му праща пакета. Той го взе и ми благодари.

Когато се върнах в България отидох на Изгрева. Като ме видя г-н Дънов се засмя и ми каза: „Зная, зная". Тогава ми подари Неговия портрет, формат пощенска картичка, написа ми два стиха и се подписа с целия си оригинален и известен подпис.

Портрета сега се намира у Михаил Иванов. При едно пътуване до Франция моя зет му го е подарил. Те са съученици и съграждани.

Забележка: Поместени бяха различните разкази за едни и същи събития, защото те се допълват и дават представата за цялостта на събитията.

Записала: Марийка Марашлиева