Аз бях останала сама. У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства.
И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха.
На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб.
И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен. А аз взех в себе си решение винаги да си купувам от този хляб. Типов. Ще дам едно малко обяснение. Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха.
С тази мисъл преживях няколкото дни, докато употребя този, който имах вкъщи и стане нужда да потърся нов.
И отивайки към магазина, аз настоятелно поддържах мисълта у себе си: типов.
Магазинът е пред мен. Няколко стъпки ме отделят от входа. И ето, ма-газинера излиза насреща, завършвайки разговор с касиерката, която е от дясно, с думите "само бял", като среща моите очи.
Аз влезнах в магазина, вземах бял, защото само такъв имаше и се зачудих на чудния отговор и още по-чудния начин на неговото изказване. Но разбрах: само бял.