В първите години на Школата ние бяхме много млади - 18-20-годишни и заварихме възрастни сестри, които отиваха при Учителя на събранията облечени с бели рокли и забрадени с бели кърпи, като гражданките слагаха бели шапки. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. С една дума - Бяло Братство с бели братя и бели сестри. Такава тогава беше идеята на възрастните приятели. По съборите в Търново всички бяха облечени в бели одежди. По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени.
Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи?" А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна. Та тези, които искаха униформи не успяха. Учителят не се съгласи.
В Школата Учителят създаде всички форми на живота и показа във всички случаи как трябва да се постъпи. Затова са ценни неговите опитности с приятелите. И затова е ценно неговото Слово. Вие виждате как Учителят разреши един много важен въпрос с желанието на неколцина да се наложи униформа. А след нея ще следва външната организация, правилници с правила, които да сковат и вържат приятелите с разни устави. А с една хубава фраза Учителят разреши целият този сложен въпрос.
Савка беше едно своенравно същество. Тя се държеше като една обикновена, най-обикновена ревнива жена към Учителя. Учителят можеше да я изгони много пъти. Затова имаше много поводи, защото много неприятности му създаваше. Но Учителят не постъпи така, както човек би помислил и направил. Учителят дойде на Изгрева с този случай наречен Савка, а той я водеше още от „Опълченска" 66. Той още от самото начало я взе около себе си. Той взимаше дейно участие в нейния живот. А чрез нея, чрез Савка Учителят даде вътрешни правила и закони за пътя на ученика. Ето защо аз изнасям някои опитности с нея, за да се види как Учителят работеше с учениците си. Чрез нейния живот се дадоха много методи от Школата на Учителя. Така, че нейните опитности са Много важни и това не е очерняне на Савка, а това е пътна един ученик в Школата. А чрез нея и чрез нейния стенографски бележник бяха записани „Свещените думи на Учителя". Майка й Тереза впоследствие разказваше един случай, който бе разтръбен много от почитателите на Савка, случай, който за мен беше верен и потвърждаваше това, че Учителят беше дошъл, а Савка трябваше да бъде до него за предметно обучение на другите. В онези години когато Савка е била 6-7 годишно дете на гарата Учителят се среща с родителите й. Изведнъж Савка се пуска от ръката на майка си, полита към Петър Дънов, разперва ръце и вика: „Господи, от кога те чакам!" А Учителят я прегръща и казва: „От кога те търся мой верни Аверуни!" Майката и бащата гледат с ококорени очи, чудят се, маят се, какво ли означава това, но после си казват, че това е едно малко момиченце, а малките момичета какви ли не неща дрънкат насам и натам и на какви ли не игри си играят. Този случай бе верен и доказа, че Учителят дойде придружен със „случая" Савка. И тя бе един голям изпит и за Учителя. Веднъж той ми каза: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне, но аз ще я държа, защото е такава волята Божия". Е, сега можете ли да вместите в себе си всичко това и да няма противоречие у вас като приемете, че това, което изнасям е вярно? Понякога ми се струваше, че тя бе един каприз на живота при нозете на Учителя. Живееше с идеята да е първата, първият ученик, да блести външно и да стои изправена близко до него. Изискваше това и не позволяваше отвън никой да бъде по-близо до него. Учителят с какъв такт привидно само изпълняваше капризите й, уж както тя ги иска, но после така се извъртяваха, че накрая се изпълняваше това, което Учителят смяташе за най-добро. Тя ревнуваше Учителя, ограничаваше го и настояваше да бъде нейната воля. Учителят привидно изпълняваше нейната воля, но накрая изпълняваше Волята Божия. Държеше се с нея с такова внимание, че беше велик пример за всички ни. Привидно ще изпълни нейното желание, а всъщност ще изпълни Волята Божия. А отстрани този, който наблюдаваше и познаваше методите на Учителя не можеше да не се удивлява както на Савкиното детско упорство, така и на умението и знанието на Учителя да изведе всичко накрая така, че Любовта на Бога да минава през всички, да ги съединява и обединява. Така от началото до края Учителят се държеше с рядка любов към нея, въпреки че тя му беше най-трудният изпит. Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв. Учителят изнесе с рядка Любов както случая „Савка", така също и нашето присъствие на Изгрева. Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една ревнива жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха. Но сега тя беше една ревнива и своенравна жена до Учителя. Учителят бе поставил граници между ученика и себе си. Това бе една голяма бариера и никое същество в плът не можеше да прескочи тази бариера. Това важеше и за Савка както и за всички ни.
Вървим веднъж с Учителя по поляната на Изгрева и разговаряме. Ето насреща ни се задава Савка. Като ме видя тя заканително се насочи към Учителя. Аз знаех, че тя ме ревнува като жена от Учителя. В Учителя аз виждах Живия Бог и тя като ученик в Школата не трябваше да ме ревнува заради това. Аз се отстраних, защото Учителят ми направи знак и застанах на няколко метра и чувам целият разговор. А Савка му говори повелително: „Не искам Марийка да идва при вас! Не искам, не искам!" През това време с десният си юмрук удря в лявата си длан. След това си отиде така, както си бе дошла. Аз отивам при него и питам: „Учителю, чухте ли?" А той ми отговаря: „Това не беше Савка, а бе един дявол!" Ето какво същество беше сложено до Учителя. И той с идеална хармония и с Любов изнесе всичко. Само един Велик Учител е свободен. Ограничаваше се доброволно, особено когато ние му създавахме само спънки'. Та в случая онази, която биеше десния си юмрук в лявата си длан не беше Савка, а това бяха събрани и фокусирани в нея сили воюващи срещу Учителя и беше станала проводник на един нисш свят. Беше жестоко да се слуша това от устата на Учителя, а колко по-жестоко бе да се изнесе от неговите плещи. По един сходен такъв случай аз отново отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, за мен Савка не е никакъв ученик, а една ревнива жена". Учителят ме погледна: „Това е един факт, а срещу факт не може да се каже нищо".Да, това беше наистина жалък факт.
Последните дни на Учителя през декември на 1944 г. Той си отиваше, заминаваше си от този свят и от земята където беше дошъл между българите в плът, кръв и в Дух. Но ние още тогава не знаехме, че това ни предстои да преминем. Учителят беше седнал на един стол, а аз седя на едно малко столче срещу него на два метра разстояние от него. Савка влиза и ме вижда как съм седнала пред нозете на Учителя. Тя изпадна в дива ревност. Учителят я погледна с такъв ужас, че клепачите му се отвориха, зениците му се разшириха и очите му станаха много големи. Аз седя пред него и наблюдавам всичко. Какво бе видял той в тази дива ревност, какъв свят се криеше зад тази ревност и какви сили стояха там, че Учителят я погледна с такъв ужас. Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте!" Това бяха последните думи на Учителя за една жена, която го е тормозила от началото до края на Школата му и на живота му на земята. Савка като видя очите му, падна на колене и почна да се моли: „Господи, само Тебе имам!" Учителят мълчеше. Тя до края водеше борба с него като всяка ревнива жена на света. Учителят издържа докрай с Любов, Мъдрост и Истина. Издържа, за да се учим и ние от неговия пример и ни даде един модел за съжителство между хората. Той създаде обстановката на света в самата Школа на Изгрева и тук всеки трябваше да постъпи така, съгласно онова, което беше научил. Не само със Слово, но и с живота си Учителят учеше и показваше. Савка си замина шест месеца след Учителя. Но тя не разбра какво бе направила. Не можа да разбере. А след като си замина нейните почитатели заедно с амбициозната й майка искаха да направят идол от нея в Школата и да изместят образа на Учителя настрана. Аз бях категорично против това. И ето 30 години след това аз не позволих да се измести образа на Учителя в страни от простосмъртни личности, от користолюбиви хора, от самонадеяни лица, търсейки да
изместят образа му и делото му, та да се вмъкнат и да заемат неговото място. Е, как ви се струва това? А ние имахме образа му, ние имахме опитностите с него и пазехме Словото му. А вие ще имате Словото му, дръжте се за него и то ще ви изведе на правия път. Пътят на ученика е път, в който се изучава Словото на Учителя, прилага се и се живее по него. Тогава пред вас ще излезне Великият Учител, Който бе във Слово и в Дух. А ние свидетелствуваме за Него, че той бе в плът и кръв между българите по земята българска.