Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина. Бе прието да се казва „Мястото на Учителя". Това беше един голям парцел от 7500 кв.м Той бе закупен с братски средства, но бе изваден нотариален акт на три лица: д-р Иван Жеков Стойков от гр. София, Върбан Христов от Ботевград и Иван Д. Вълчанов от гр. Русе. Мястото бе обозначено в парцел N 115 и N 19 от кв. ХII, ХIII, ХIV. Нот. акт. 102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощнии на този голям парцел. Какво става по-нататък?
Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 ото парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г. Притежателите на тези места до тази дата са Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе.
Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.