В 1936 год. през месец май се случи нещо, което засегна всички. Идва на Изгрева един мъж на средна възраст, търси Учителя. Опитал се да влезе в стаята, където Учителят приемаше посетителите, но тя била заключена. Той се опитал да счупи стъклото с ръка, наранил ръката си и като видял, че Учителя не е в стаята отива в големия салон, където Учителят е бил с един наш брат музикант Иван Кавалджиев. Като влиза в салона, нахвърля се върху Учителя и го удря с юмруци по главата. Наблизо до салона една сестра имаше барачка. Тя вижда, че бият Учителя и надала вик, побойникът избягал. Същата сестра дотича при нас стенографките и ни каза, че някой се нахвърлил и бил Учителя. Ние и трите изтичахме и заварихме Учителя пред големия салон. При него имаше един-двама наши приятели, но скоро се събраха доста хора. Учителят беше замислен и сериозен. Мълчеше. Доколкото си спомням беше 4 май. Денят беше слънчев, ясен, топъл. Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше капки от кръв. Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави капки. После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си. Учителят след малко се прибра в стаята си. Смени окървавеното си сако и риза и ми ги даде да ги опера аз. За мене това беше език. Научих, че побойникът е цанковист, бивш офицер. Знаехме, че Цанков беше срещу Учителя.
Понеже Любомир споделяше с мене някои от разговорите си с царя, но в същото време той ги е споделял и с други. Учителят беше казал на Любомир да каже на царя, когото иска да поставя министър-председател, но в никой случай Цанков. Предполагам, че това е достигнало до Цанков и побойникът, който нападна Учителя беше цанковист.
В началото на юли Учителят каза, че ще идем на Рила. Последната лекция бе в сряда на 8 юли 1936 год. на Общия окултен клас. Приготвихме се и на 14 юли 1936 год. тръгнахме. Пристигнахме до края на гората над Говедарци и оттам тръгнахме пеш. Учителят вървеше с нас. Ходеше трудничко, не можеше свободно да повдига десния си крак. На първата почивка по пътя за „Вада" Учителят отби, за да смени ризата си Денят беше горещ и той се бави цял час. После разбрах, че му е било трудно при преобличането. Та продължихме пътя до над „Вада". По стръмнината Учителят пак вървеше сам и не приемаше да му се помогне, но към средата на стръмния склон отгоре слязоха няколко души братя, между които беше и Лулчев. Те водеха кон за да качат Учителя. Той не прие да се качи и продължи да върви пеш до първото езеро. Чак там прие да се качи на коня. Надвечер пристигнахме в лагера. Лагерът се устрои, но Учителят през цялото време беше около палатката си. Много рядко отиваше до билото, но не идваше на Молитвения връх и не държа беседи там.
По това време директора на Обществена безопасност беше личен приятел на Любомир. След няколко дни хвана побойника. Завели го при Учителя да иска извинение. Учителят му казал: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости".